"Пътешествията на Гъливер", Конфликтът като сблъсък на ценности Срещата с новото и непознатото сама по себе си е конфликтна ситуация, за справянето с която се изискват нови умения, различни от грубата сила или упованието в Бога. На първо място е способността за общуване - как да се разбереш с онзи, чийто език не знаеш.

Изобразените в романа ситуации са двойствени - те пораждат едновременно смях и състрадание към героя; отделните проявления на действителността се коментират поне от два гласа - на Дон Кихот и на Санчо Панса. Самата схема на книгата - човек от настоящето се стреми да осъществи идеалите на „златното минало“, но се проваля заради промените в реалността

Изобразените в романа ситуации са двойствени - те пораждат едновременно смях и състрадание към героя; отделните проявления на действителността се коментират поне от два гласа - на Дон Кихот и на Санчо Панса. Самата схема на книгата - човек от настоящето се стреми да осъществи идеалите на „златното минало“, но се проваля заради промените в реалността

„Дервишово семе" е разказ за конфлик­та между любовното чувство и родовите по­вели. Изповядана е драмата надве влюбе­ни души, които са принудени да съобразят житейския си избор с дълга към рода. Ос­новната идея на разказа-да бъдат проблематизирани родовите постулати, е реализи­рана най-вече чрез образа на главния герой - Рамадан.

Байрон не разглежда войната по обичайния начин - като сблъсък между „нашите“ и „враговете“. В този конфликт „лошите" са не представителите на другите народи, а онези, които водят войни за задоволяване на егоистичните си интереси.

Конфликтите, движещи действието в „Железният светилник“, са няколко. Всички са предизвикани от съперничеството между „своите“ и „чуждите“. Проблемът е в това, че общностите, възприемани като „свои“, са няколко, разположени като вписани един в друг концентрични кръгове. Най-вътрешният кръг е този на рода. Хората, свързани с кръвни връзки, са единствените, които човек във всички

Основният конфликт в книгата за Бай Ганьо се състои в сблъсъка между лицето и опакото на модерната демокрация. От една страна, тя представлява такова обществено устройство, в което политиката, законите, институциите, свободното слово и независимият печат осигуряват равнопоставеност между интересите на различните хора и ефективност на колективния живот.

Конфликтът в одата има две измерения – външно и вътрешно. Външният конфликт е в борбата с гърците и тяхното желание да претопят българите, за да изсмучат кръвта им, подсилвайки по този начин националното си тяло. Това е стар конфликт между съседни общности. Но докато при сблъсъка на етносите опасността идва от похищаването на кръвта и живота чрез отвличане на жените

Когато се говори за проблемите, свързани с миналото и паметта, най-често мислим за конфликта между паметта и забравата. С този проблем се срещнахме, разглеждайки одата „Паисий“ от Иван Вазов. В „История“ обаче имаме друг конфликт. Памет формално има – пожълтели страници, тежки клишета, натрупани през вековете грамадни томове. Тази памет обаче е дистанцирана, хладна, от нея

Откриват се две основни противоречия, около които се изгражда идейното внушение на книгата. От една страна е противоречието между безсмисления, подчинен само на природните закони и случайността живот, наречен от автора „въшкав“, и осмисления живот, складираните и подредени трохи на който си заслужава да бъдат пренесени отвъд. Второто противоречие е между представата