Образът на света, създаден от комедията „Балкански синдром“

Очевидно е, че една комедия на маските не може да създава реалистичен свят. Задачата на специфичния похват „театър в театъра“ е да изгради образа на един абсурден свят, разкривайки всички вътрешни противоречия в него. Този свят се гради на няколко различни равнища – отношението между живот и изкуство, отношението между идеология и живот, противопоставянето на човек и идеология.

Образът на света, създаден от одата „Паисий“

Както при всяка легенда, образът на света, който одата създава, е дълбоко символичен. Най-важният символ в него е светлината. Спомняме си от изученото в 8. клас, че светлината е израз на божественото начало – самият Христос е оприличен на нея. А нейното предназначение е да победи тъмнината, израз на преизподнята, на дяволското и в крайна сметка – на смъртта. Оттук и вторият

Образът на света, създаден от стихотворението „История“

Принципът на взаимопроникване на индивидуално и колективно преминава и в начина, по който стихотворението изгражда образ на света. В този образ се редуват конкретността на хрониката, описваща живота в „настоящето“, и обобщението, съдържащо се в образа на миналото и бъдещето. Миналото, доминирано от неизменния ред – „Така било е и ще бъде“, е символ на онова

Образът на света, създаден от романа „Ноев ковчег“

Отказвайки се от обичайната романова условност, според която, ако нещата, разказани в книгата, се бяха случили наистина, то щяха да се случат точно така, „Ноев ковчег“ изгражда един много своеобразен модел на света. В него житейската достоверност се съчетава с алегоричната иносказателност; реални исторически личности се срещат с митологични персонажи, същества

Образът на света, създаден от стихотворението „Борба“ 

Стихотворението „Борба“ е посветено на един чисто идеологически сблъсък. Идеите обаче са нещо абстрактно, докато целта на художествената творба е възможно най-силно да въздейства върху разума и чувствата на своите читатели, за да ги подтикне към действие. Ето защо светът, който творбата изгражда, е подчертано образен, символично разделен на лоша и добра половини.

Образът на света, създаден от разказа „Андрешко“

В съгласие с основния конфликт, около който се върти проблемът в разказа, е и образът на света, създаден от него. В този образ ясно се открояват две страни – едната, която е създадена от човека, а другата е природата. Както вече знаем, описанията на природни картини играят важна роля в разказите на Елин Пелин. В много случаи те коментират представената случка, създават емоционалната

Образът на света, създаден от притчата „Приказка за стълбата“

Характерният за притчата начин за въздействие е да внуши някаква нравствена поука чрез иносказателно тълкуване на едно условно, но претендиращо за абсолютна достоверност събитие. В усилието да разбере алегоричния смисъл на иносказанието читателят всъщност осъзнава поуката, която после пренася в собствения си живот. Именно тази особеност на притчата изисква образът

Образът на света, създаден от стихотворението „До моето първо либе“

Анализаторите многократно са отбелязвали особената роля, която в лириката на Христо Ботев играят местоименията „тук“ и „там“. „До моето първо либе“ е може би най-яркият пример за тази роля. Защото смисълът на тези местоимения не може да се обясни чрез пространствените отношения между говорещия и слушащия в акта на общуването. Ако приемем, че „тук“ е мястото, където се

Образът на света, създаден от стихотворението „Новото гробище над Сливница“

Както и в други творби на народния поет, образът на света, който се създава от тях, е сложна смесица от историческа конкретност и символно обобщение. Още заглавието на стихотворението показва, че става дума за една конкретна война и за един точно определен подвиг – голямата битка при Сливница, в която българската армия успява да отблъсне сърбите и така да реши изхода на войната.

Образът на света, създаден от повестта „Крадецът на праскови“

За да постигне основната си въздействена задача – превръщането на единичната история в универсален нравствен урок, повестта „Крадецът на праскови“ изгражда един сложен и многопластов образ на света, видян през различни гледни точки. Ако се запитаме кой всъщност разказва тази история, ще установим, че в повестта говорят трима разказвачи. Първият, когото условно можем да наречем „автор“