Човекът винаги се е възприемал като част от природата. В нейното лоно той търси и преоткрива себе си. Наричан „венец на природата”, все пак човекът, за съжаление, не може да достигне нейното съвършенство, нейната възвишена хармония. Той само усеща колко необходима му е тя, колко силно жадува душата му да достигне душевното равновесие, което може да му даде единствено сливането с нея.  Съпоставяйки се с природата, човекът опознава себе си.

Поезията на Христо Смирненски разкрива света като несъвършен, греховен и позорен. В него човек не живее, а жалко съществува. Лирическият герой на твореца съзнава необходимостта от разрушаването на стария свят

Седя си аз в автобуса и наблюдавам играещите деца навън. Едно дете върви с майка си и се смее - изглежда разговарят за нещо хубаво. Минахме около парка и видях цели семейства - разхождат се, похапват сладолед, правят си снимки, които след време ще им напомнят за тези щастливи мигове.

Смисълът и идеологията на поезията на Иван Вазов добиват своя върховен израз в цикъла от оди „Епопея на забравените“. Два са мотивите, подтикнали народния поет да напише това свое произведение: единият — за да възвеличае подвига на българите и тяхното славно, светло, свято и не толкова далечно минало, а другият — за да даде израз на болката от мрака, в който се намират повечето му

Смисълът и идеологията на поезията на Иван Вазов добиват своя върховен израз в цикъла от оди „Епопея на забравените“. Два са мотивите, подтикнали народния поет да напише това свое произведение: единият — за да възвеличае подвига на българите и тяхното славно, светло, свято и не толкова далечно минало, а другият — за да даде израз на болката от мрака, в който се намират повечето

В историческата си тетралогия: „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”, Димитър Талев по най-добрия начин реализира възможностите на епическия жанр и историческото си познание за живота на българите от Македония в периода между Ранното възраждане и Балканската война.