План за есе по морален проблем върху сюжета на библейския мит за грехопадението. Човешкото познание – свобода, избор, отговорност

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА 1. Припомнете си старозаветните митове за Сътворението и грехопадението в книга Битие 1 – 3. По какво се различават версиите за сътворението на света и човека в Първа и във Втора глава на книга Битие: Каква е Божията идея за човека, ако Бог го създава „по свой образ, по Божий образ 20 сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Първа глава)?

„На прощаване в 1868 г.“ – Копнежът на Ботев по предстоящата решителна битка за свобода

Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода през 1868 г. Публикувано е във в. „Дума на българските емигранти“ (1871 г.). Още преди Освобождението било разпространено като песен сред революционната младеж. „На прощаване в 1868 г.“ е лирическа творба със сюжет, който може да бъде проследен.

Песните на Добри Чинтулов – Пламенен зов за борба и химн на борците за свобода

Свободата на народа и независимостта на отечеството са висшите идеали на Добри Чинтулов. На тяхното осъществяване той посвещава своите революционни песни. За поета е ясно, че свободата може да се постигне само с борба и жертвоготовност. Затова стихотворенията му са пламенен призив за събуждане на родолюбиви чувства в сънародниците му и за включване в битката с вековния тиранин.

Театърът - спасение от делника и колективно преживяване на мечтата за свобода („Представлението” - „Под игото”)

„Под игото" от Иван Вазов е първият български роман. В него авторът разказва за бита, за радостите и тревогите на българите „В предвечерието на Освобождението". В богатото на сюжетни линии произведение са изградени образите на много герои

„Немили-недраги“ (X и XVII глава) – Подвигът, саможертвата, свободата

ПЕЙЗАЖЪТ В НАЧАЛОТО НА ЕПИЗОДА Три ярки метафори създават усещане за величествената красота на природата: – дебелият пласт лед, облякъл като в медна броня реката; – Дунавът като естествен, създаден от памтивека мост; – водата под леда, приличаща на една душа, покрита с хладнокръвно лице. Заедно с това се оформя чувство за гробовност и пустинност. Малките дървени колиби по турския бряг

„Немили-недраги“ – живот в изгнание, посветен на родината и свободата

Повестта „Немили-недраги“ (1883) е публикувана за първи път в сп. „Наука“. По-късно е включена в сборника „Повести и разкази“ (1891). Вазов създава творбата си на 33-годишна възраст – възраст на равносметка. Преживял е бурните революционни години, Руско-турската война, Освобождението на България. Свидетел е на героичните подвизи на хиляди знайни и незнайни борци, отдали живота си на родината.

„Под игото” - “опиянената” от светла надежда за свобода душа на българския народ

През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът „Под игото” на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък, от векове поробен народ да воюва сам за свободата си.

"На прощаване в 1868 г." - изборът на свободата

Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод - участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта.

Христо Ботев – Гласът на българската свобода

В съзнанието на всеки българин има две имена, които най-силно изразяват порива на цялата нация за свободен и достоен живот – Васил Левски и Христо Ботев. Техните образи са символ на героизъм и саможертва в името на една велика цел – свободно и независимо Отечество. Между тези два светли образа обаче има и една разлика.

Елегията „Заточеници“ – борбата за свобода и скръбта по изгубената родина

Първата публикация на стихотворението е в списание „Мисъл“ през 1902 г. със заглавие „Към Подрумкале“ (Подрумкале е името на мястото в Мала Азия, където са били заточени българските революционери). Впоследствие Яворов променя заглавието на „Заточеници“ и с това главната отпратка към реалното историческо