Театърът - спасение от делника и колективно преживяване на мечтата за свобода („Представлението” - „Под игото”)

„Под игото" от Иван Вазов е първият български роман. В него авторът разказва за бита, за радостите и тревогите на българите „В предвечерието на Освобождението". В богатото на сюжетни линии произведение са изградени образите на много герои

„Под игото” - “опиянената” от светла надежда за свобода душа на българския народ

През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът „Под игото” на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък, от векове поробен народ да воюва сам за свободата си.

"На прощаване в 1868 г." - изборът на свободата

Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод - участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта.

Христо Ботев – Гласът на българската свобода

В съзнанието на всеки българин има две имена, които най-силно изразяват порива на цялата нация за свободен и достоен живот – Васил Левски и Христо Ботев. Техните образи са символ на героизъм и саможертва в името на една велика цел – свободно и независимо Отечество. Между тези два светли образа обаче има и една разлика.

Елегията „Заточеници“ – борбата за свобода и скръбта по изгубената родина

Първата публикация на стихотворението е в списание „Мисъл“ през 1902 г. със заглавие „Към Подрумкале“ (Подрумкале е името на мястото в Мала Азия, където са били заточени българските революционери). Впоследствие Яворов променя заглавието на „Заточеници“ и с това главната отпратка към реалното историческо

Прометей - символ на порива за свобода

„Прикованият Прометей“ е най-популярното произведение на Есхил. То заема важно място сред творческите постижения на човешката мисъл. Образът на титана човеколюбец отдавна е станал символ за хуманизъм, свободолюбие, непримиримост срещу злото и готовност за саможертва в името на доброто на хората.

Саможертвата - път към свободата / (Иван Вазов - „Опълченците на Шипка”)

Одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов изразява дълбоката почит на поета към саможертвата на загиналите за свободата на България. Като художествена кулминация на цикъла „Епопея на забравените”, тя е поетична възхвала на техния безпримерен подвиг. Вазов се прекланя пред саможертвата на героичните защитници на историческия връх Шипка, борещи се за свободата на България.

Oбразът на бореца за свобода и правда в поезията на Христо Ботев

Единственият главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. Най – пълно този образ е проследен и разработен в стихотворенията “Хайдути”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър” и Обесването на Васил Левски”. Тези творби са подредени в строг хронологичен ред, защото освен развитието и идейното израстване на бореца за свобода, те проследяват трите етапа на националноосвободителната борба на българския народ срещу поробителите.

Изборът на пътя към свободата – „Майце си“, „Към брата си“

Стихотворението „Майце си“ е първата публикувана Ботева творба (1867 г., в. „Гайда“). Вероятно е писана известно време преди да бъде отпечатана (може би през 1866 г.), докато Ботев е ученик в Одеса. Стихотворението има изповеден характер – то е израз на чувствата и настроенията

Поривът към свобода - неизменна черта от човешкия характер - („Крадецът на праскови")

Темата за човешкия устрем към свободата, за жизнената необходимост от нея може да бъде интерпретирана не само в контекста на национален героизъм и саможертвено поведение. Тя може да бъде разглеждана и като подсъзнателна потребност на човешкия дух, като бягство от патриархалните предразсъдъци, от социалните условности или от моралните забрани.