Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.

Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.

Поетическото творчество на Елисавета Багряна може да бъде отнесено към художественото направление авангардизъм. През 20-те години на 20 век нейната поезия контрастира на доминиращия до онзи момент символизъм. Лирическият й стил е определян като необуздана първична емоционалност. 

В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство, обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето. Свободата се бе родила в поезията му още преди да са паднали оковите на робството. Христо Ботев.революционерът и родолюбецът,

От възникването на хората до днешни дни се вижда, че те не живеят изолирани, а в общества. В етапите на своето развитие човекът винаги се стреми към свобода. Парадоксално е, че свободата на действие понякога ражда тирания. Но и най – хуманните идеи могат да се превърнат в ограничение на волята. 

В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство, обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето. Свободата се бе родила в поезията му още преди да са паднали оковите на робството. Христо Ботев.революционерът и родолюбецът, на дело и със слово влезе в борба със „стихиите" онези тъмни сили. които се опитват да угасят светлината, да убият човешкият стремеж към по – добър живот.

Като революционер и поет Христо Ботев оставя ярка следа както в българската история, така и в българската поезия. Стиховете му, побрали в себе си идеите на цялата възрожденска епоха, разкриват личността на автора като човек, надраснал времето си, надскочил идейното развитие на съвременниците си, прозрял отвъд моментните „тук“ и „сега“. Творчеството му поставя не просто идеята, за свобода

Всеки народ има в историята си своите върхове и падения, с които се съизмерва силата на духа му пред изпитанията на времето. Такива безспорно има и българският народ. В бездната на вековното чуждо владичество пламъкът на родолюбието се разгаря най-силно у онези български синове, за които България и нейната свобода са най-възвишен идеал.