„Прикованият Прометей“ е най-популярното произведение на Есхил. То заема важно място сред творческите постижения на човешката мисъл. Образът на титана човеколюбец отдавна е станал символ за хуманизъм, свободолюбие, непримиримост срещу злото и готовност за саможертва в името на доброто на хората.

Одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов изразява дълбоката почит на поета към саможертвата на загиналите за свободата на България. Като художествена кулминация на цикъла „Епопея на забравените”, тя е поетична възхвала на техния безпримерен подвиг. Вазов се прекланя пред саможертвата на героичните защитници на историческия връх Шипка, борещи се за свободата на България.

Единственият главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. Най – пълно този образ е проследен и разработен в стихотворенията “Хайдути”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър” и Обесването на Васил Левски”. Тези творби са подредени в строг хронологичен ред, защото освен развитието и идейното израстване на бореца за свобода, те проследяват трите етапа на националноосвободителната борба на българския народ срещу поробителите.

Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. Най – пълно този образ е проследен в стихотворенията “Хайдути”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър” и "Обесването на Васил Левски”.

Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. В поемата “Хайдути”, Ботев изцяло стъпва върху традицията на българската народна песен, за да предаде живота,

Темата за човешкия устрем към свободата, за жизнената необходимост от нея може да бъде интерпретирана не само в контекста на национален героизъм и саможертвено поведение. Тя може да бъде разглеждана и като подсъзнателна потребност на човешкия дух, като бягство от патриархалните предразсъдъци, от социалните условности или от моралните забрани.

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги”, защото този стих от Ботевата поема „На прощаване” най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите, принудени да водят живот, изпълнен с ли­шения и унижения извън пределите на ро­дината си.

Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод – участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта.

Степени на свобода на механизъм са броят на променливите обобщени координати, чрез които се определят еднозначно положенията на всички звена спрямо стойката. По-кратко казано, степените на свобода на механизъм съвпадат с броя на независимите променливи обобщени координати.  Промяната на обобщените координати във времето дефинира еднозначно и движението на звената. Чрез обобщените координати се задава положението на звена с просто движение – ротация или транслация. Тези звена се задвижват по някакъв начин, например ръчно, с електромагнити, хидро или пневмо-цилиндри, двигатели. Това показва, че степените на свобода са равни на броя на необходимите задвижвания на механизма и в частност на броя на двигателите.

Степени на свобода на механизъм са броят на променливите обобщени координати, чрез които се определят еднозначно положенията на всички звена спрямо стойката. По-кратко казано, степените на свобода на механизъм съвпадат с броя на независимите променливи обобщени координати.