Предизвикателството срещу Съдбата отдавна занимава съзнанието на хората и ги кара високо да ценят усилията да бъде променен неумолимият `и ход. Не всеки обаче притежава волята да понесе стоически нейните удари или да използва най-рационално даровете `и.

Литературни паралели, представени като план, засягащи мотива за свободата в произведенията: "451 по Фаренхайт";Немили-недраги"; "Ромео и Жулиета"; "Дядо Горио"; "Повелителят на мухите"; "Любов"(Сафо); "В очакване на Годо"; "Евгений Онегин", "Дон Кихот", "Герой на нашето време", "Сговор на глупци" и много други.

Заглавието на повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” асоциативно обвързва темата за любовта със забранения библейски плод на щастието. За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват.

Седемдесетте години на XIXв.-времето,в което Ботев налага литературното си присъствие,са белязани от важни явления в българската художествена словесност.Това е периодът,в който започва откъсването й от възрожденския дидактичен модел,собствено литературно развитие и съответно-определянето на жанровата и система.  Представителни автори за развоя на поезията през 70-те години на XIXв. Са Петко Славейков,Любен Каравелов,Христо Ботев,Стефан Стамболов,Иван Вазов.

„Майце си“ (1876) е първата Ботева творба. Проблематиката и структурирането й като изповед дават основание да се говори за съвпадане на авторова личност и лирически герой (в случая лирически Аз).

Стихотворението „На прощаване” от Христо Ботев е мъжествена изповед на бореца за свобода пред майка и родина, който утвърждава разбирането, че смъртта в името на родината е подвиг, вечна слава. Само тя води по пътя към свободата. Ботевият лирически герой дава ново съдържание на възрожденския възглас: „Свобода или смърт”.

Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.

Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.

Поетическото творчество на Елисавета Багряна може да бъде отнесено към художественото направление авангардизъм. През 20-те години на 20 век нейната поезия контрастира на доминиращия до онзи момент символизъм. Лирическият й стил е определян като необуздана първична емоционалност. 

В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство, обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето. Свободата се бе родила в поезията му още преди да са паднали оковите на робството. Христо Ботев.революционерът и родолюбецът,