Според спомените на съвременници на Елин Пелин той се е обиждал, когато са го наричали „селски писател“. В същото време неведнъж е споделял убеждението си, че всичко постигнато в творчеството си, дължи на българското село. Това е парадокс само на пръв поглед. Действително художественият свят на Елин Пелин издава едно изключително добро и многостранно познаване на българското село
Елегичният отзвук от мечтаното, но така и несбъднало се „завръщане" в „бащината къща" - свят на родово интимно щастие, намира своето художествено въплъщение в стихотворението „Спи градът”.
Разказът “На оня свят” е съвършен в своята простота.Той разказва за пътуването на дядо Матейко на оня свят, но всъщност разкрива реалистичните земни отношения. Този разказ доказва, че простата случка у Елин Пелин е обществено важна, тя води стремително към онова, което е било. В разказа промяната идва с узнаването на дядо Матейко, че в рая няма кръчми.
1. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. A) Поетическите творби на Добри Чинтулов съдържат директен призив за националноосвободителна борба. Б) Централният образ в поезията на Чинтулов – юнакът, е характерен за народното творчество. B) Стихотворенията на Чинтулов имат автобиографичен, документален характер – отразяват участието на поета в революционните борби.
1. В кой ред елементите на сюжета и композицията са подредени ПРАВИЛНО? A) развръзка, експозиция, кулминация, завръзка, епилог Б) завръзка, епилог, кулминация, развръзка, експозиция B) експозиция, развръзка, кулминация, завръзка, епилог Г) експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог
1. Заглавието „Българският език“ е свързано със: A) основния конфликт Б) темата на творбата B) героите Г) художествената образност 2. Кой цитат НЕ разкрива национална ценност? A) „Помни Странджата! Умри за България!...“ Б) „Народ без жертви не е народ.“
1. „Една българка“ е: A) стихотворение Б) повест B) роман Г) разказ 2. Кой цитат разкрива национална ценност? A) „Македонски изчезна нанякъде, без да се обади.“ Б) „Скоро обядът се почна шумно...“ B) „Ах, сладка е смъртта за отечеството!...“
Десетки години учениците бяха лишени от възможността да изучават знаменития „Декамерон“. Подобна литература просто няма място сред схоластичните и догматични постановки в недемократичните общества. Защото Бокачо е неуловим за схемите, неговата мисъл е само началото на възприятието — тя подбужда подсъзнателни видения, води към сложни философски обобщения, разкрива един
Динамичните обществени процеси от началото на XX век раждат едно от най-авангардните направления в литературата — експресионизма, плод на усещането за духовна криза в епохата на индустриализация и урбанизация. За първи път експресионизмът се появява в Германия през 1910 г. и продължава до 1922 г. Особено след края на Първата световна война навсякъде в Европа властва
В условията на „света от вчера“ българската литература трябваше да реши няколко основни задачи. На първо място – да довърши процесите по изграждане на националната идентичност: да създаде българския образ на света, системата от национални ценности, да изрази националния идеал. Тази задача беше успешно решена от първото следосвобожденско поколение