Елегичният отзвук от мечтаното, но така и несбъднало се „завръщане" в „бащината къща" - свят на родово интимно щастие, намира своето художествено въплъщение в стихотворението „Спи градът”.

Разказът “На оня свят” е съвършен в своята простота.Той разказва за пътуването на дядо Матейко на оня свят, но всъщност разкрива реалистичните земни отношения. Този разказ доказва, че простата случка у Елин Пелин е обществено важна, тя води стремително към онова, което е било. В разказа промяната идва с узнаването на дядо Матейко, че в рая няма кръчми.

1. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. A) Поетическите творби на Добри Чинтулов съдържат директен призив за националноосвободителна борба. Б) Централният образ в поезията на Чинтулов – юнакът, е характерен за народното творчество.       B) Стихотворенията на Чинтулов имат автобиографичен, документален характер – отразяват участието на поета в революционните борби.

1. В кой ред елементите на сюжета и композицията са подредени ПРАВИЛНО? A) развръзка, експозиция, кулминация, завръзка, епилог Б) завръзка, епилог, кулминация, развръзка, експозиция B) експозиция, развръзка, кулминация, завръзка, епилог Г) експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог

1. Заглавието „Българският език“ е свързано със: A) основния конфликт Б) темата на творбата B) героите Г) художествената образност 2. Кой цитат НЕ разкрива национална ценност? A) „Помни Странджата! Умри за България!...“ Б) „Народ без жертви не е народ.“

1. „Една българка“ е: A) стихотворение Б) повест B) роман Г) разказ 2. Кой цитат разкрива национална ценност? A) „Македонски изчезна нанякъде, без да се обади.“ Б) „Скоро обядът се почна шумно...“ B) „Ах, сладка е смъртта за отечеството!...“

В условията на „света от вчера“ българската литература трябваше да реши няколко основни задачи. На първо място – да довърши процесите по изграждане на националната идентичност: да създаде българския образ на света, системата от национални ценности, да изрази националния идеал. Тази задача беше успешно решена от първото следосвобожденско поколение

■ ПРИЧИНА И ПОВОД ЗА НАПИСВАНЕ НА ТВОРБАТА: – причината е родолюбието на поета, неговото желание да възпее, да защити всичко родно. В отношението си към миналото Вазов търси основания за нашето национално самочувствие. Цялото му творчество е подчинено на мисълта за България и нейната историческа съдба.

Трагедията „Хамлет” е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света. В този период не се  обръща толкова голямо внимание на религията както през Средновековието.

Социалната съдба на чове­ка е общата проблемна и тематична база, която обвързва художественото повествование в разказите на „На оня свят” и „Мечтатели”. Иронично шеговитият тон на Елин Пе­лин в разказа „На оня свят” създава усе­щане за особена нравствена сила и ус­тойчивост на главния герой дядо Матей­ко, който с лекота надмогва несретата на своя живот, но и без страх поема пъ­тя към отвъдното. Прекрачва границата между реално и имагинерно с душа, свет­нала от радост.