Светослав Минков пише разказа си „Да¬мата с рентгеновите очи", когато вече се е изявил в българската литература като оригинален писател-сатирик. Помага му способността както да наблюдава живота, така и да откроява негативните тенденции в развитие¬то на обществото.

Сафо (ок. 630 - 570 г. пр.Хр.) е родена в аристократично семейство на остров Лесбос. Притежава страстна натура и блестящ поетически талант. Пестеливият на похвали древногръцки философ Платон я нарича „десетата муза", а древноримският поет Овидий препоръчва на всички момичета непременно да се за-познаят със стиховете й.

Социалната съдба на човека е общата проблемна и тематична база, която обвързва художественото повествование в разказите на „На оня свят” и „Мечтатели”. Иронично шеговитият тон на Елин Пелин в разказа „На оня свят” създава усещане за особена нравствена сила и устойчивост на главния герой дядо Матейко, който с лекота надмогва несретата на своя живот, но и без страх поема пътя към отвъдното.

Срещата на българина с чуждия свят е проблемен център на националната литература. Съизмерването “наше-чуждо” е похват за нравствено представяне на българското още в първата възрожденска творба “История славянобългарска”.

В разказа “Ангелинка” мечтата е свързана с представата на човека към по-добър свят, за стремежа му към идеал и съвършенство. В мечтите светът винаги е по-справедлив, по-вълнуващ и по-добър. Мечтите са израз на духовното богатство и на надеждата, че доброто и красивото ще победят в реалния живот.

Димитър Димов и в трите си романа: „Поручик Бенц”, „Осъдени души” и „Тютюн”, създава герои със сложни, драматични характери. Техните съдби и преживявания се определят от всичко, което е вътре в тях. Извън времето и извън историята тези герои превръщат живота си в поражение

Димитър Димов и в трите си романа: „Поручик Бенц”, „Осъдени души” и „Тютюн”, създава герои със сложни, драматични характери. Техните сьд6и и преживявания се определят от всичко, което е вътре в тях. Извън времето и извън историята тези герои превръщат живота си в поражение; сами се обричат на самота.

ОБРАЗЪТ НА СВ. КИРИЛ Св. Кирил – богоизбраният създател на славянската азбука, ревностно изпълнява поръката на византийския император с убеждението, не всеки народ трябва да има писменост на своя роден език. Славянската азбука, преводите на Светото писание и другите богослужебни книги дават възможност на новопокръстените българи да общуват пряко с Божието слово

Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази действителност. Алеко твори с формите на самия живот, с други думи той е реалист в най-чистия смисъл на думата.

Най-пъл­на кар­ти­на на мир­ния жи­вот на древ­ни­те ели­ни Омир пред­ста­вя в XVIII пе­сен на по­е­ма­та „Илиа­да". В нея е от­ра­зен жиз­нен мо­дел с го­ля­ма прив­ле­ка­тел­на си­ла, яр­ко кон­трас­тен на вой­на­та. Изоб­ра­зен е вър­ху щи­та на най-гнев­ния от­мъс­ти­тел — Ахил. На мрач­но­то мо­гъ­щес­тво на вой­на­та, ос­но­вен обект на изоб­ра­же­ние в „Или­а­да", се про­ти­во­пос­та­вят праз­нич­ни­ят бля­сък и ки­пя­ща­та жиз­не­ност на ми­ра в та­зи един­стве­на сце­на. В сю­жет­но от­но­ше­ние XVIII пе­сен стои встра­ни от ос­нов­но­то епи­чес­ко дей­ствие в по­е­ма­та.