Като жанр в старобългарската литература, житието има за свой художествен обект живота на праведния християнин, канонизиран от църквата за светец заради своя достоен живот и деяния, с което придобива „вечен живот“ и прослава. Сред най-популярните творби в тази литература са Пространните жития на св. св. Кирил и Методий, наричани още Панонски легенди, поради предположението, че са

ОБРАЗЪТ НА СВ. КИРИЛ Св. Кирил – богоизбраният създател на славянската азбука, ревностно изпълнява поръката на византийския император с убеждението, не всеки народ трябва да има писменост на своя роден език. Славянската азбука, преводите на Светото писание и другите богослужебни книги дават възможност на новопокръстените българи да общуват пряко с Божието слово

Най-почитаните български светци - братята Кирил и Методий - живеят и вършат своето дело през IX в. сл.Хр. Това е време на усилено разпространение на християнската религия по целия тогавашен свят. След като християнството става държавна религия на Римската империя, то се разпространява по нейните територии, в които живеят различни народи.

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТВОРБАТА Пространно житие на св. Кирил е първата житиеписна творба в старобългарската литература, създадена между 869 и 881 г., скоро след смъртта му. Според научните изследвания като най-вероятен автор на житието се приема Климент Охридски – пряк ученик и съратник на Константин Философ, с много добро философско и теологично образование.