Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна тема на Димовата романистика. Неин централен герой е “осъдената душа”. Нравствено-психологическият му облик очертават първите два романа на писателя “Поручик Бенц” и особено “Осъдени души”, творческа подготовка за написването на “Тютюн”. Двете творби утвърждават непознат тип герои в българската литература – аристократи с космополитно съзнание, пленници на изпепеляваща фанатична страст.