Нравственият дълг на човека в обществото е основен художествен проблем в разказа „Серафим” на Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Страданието на жената е мотив за действие на главния герой. Серафим уважава чувствата на жената - независимо дали тя успява да го убеди в истинността на страданието си, или подхожда плахо и несигурно към своята изповед.
Станал известен още с първата си книга, Йордан Йовков е един от изявените български творци през двайсетте и трийсетте години на XX век. Йовковите разкази пресъздават войната и мира, легендарното отколешно време, населено с изключителни люде, и вчерашния ден на селото, присъствието на красотата и любовта в човешкия живот, вечното противоборство между доброто и злото в индивида.
Припомнете си съдържанието и героите на разказа „Серафим“. Задача 1: Направете писмена характеристика на Серафим, като се опрете на следния план: 1. Увод – представяне на героя – кой е той и каква е ролята му в сюжета. Какво е мястото му в случката? 2. Изложение – характеристика на героя, като се разсъждава върху
КАКВО НИ КАЗВА ТВОРБАТА Разказът „Серафим“ е изграден върху случка, в която на пръв поглед няма нищо необичайно. В селото пристига Серафим, за когото трудно може да се каже какъв е – гражданин или селянин. Този странник идва винаги по едно и също време в годината – Гергьовден или Димитровден.
Проявленията на доброта и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тихата радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа „Серафим“ на Йордан Йовков, милостта и състраданието намират изява чрез образа на главния герой, който успява да помогне на Еньо да открие у себе си потулените пластове на душата
Проявленията на добротата и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тиха радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа „Серафим” на Йордан Йовков, милостта и състраданието намират изява чрез образа на главния герой, който успява да помага на Енъо да открие у себе си потулените пластове на душата, изпълнени с обич и добросърдечност, да тръгне по пътя на самопознанието
Темата за човешката доброта и новите естетически превъплъщения на този вечен християнски символ е характерна за повечето от творбите на Йордан Йовков. Тя е основна и за разказа му „Серафим“. В него хуманистът налага идеята, че добротворството е осъзнатият път към нравствено пречистване, към възраждане на духовността. Един от ангелите, осигуряващи етическото пречистване на света
1. „Серафим“ е: A) разказ Б) роман B) легенда Г) приказка 2. Посочете две функции на повествователя в „Серафим“. Първа: Втора: 3. Кой герой НЕ е от „Серафим“? A) Еньо Б) Павлина B) Рада Г) Иван
В един летен ден към моето кафене се приближи един чудноват човек - на главата си носеше смачкано бомбе, а на краката- цървули. Най- голямо впечатление ми направи дългото зимно палто, с което беше облечен.
Към мен, Еньо, вървеше чудноват човек. Посред лято мъжът беше навлякъл зимно палто. Приближи се на две-три крачки и спря. Продължавах да го гледам втрещено, а непознатият ми се усмихна.