Иван Вазов - „Българският език“. Българският език между хулите и прославата

Вазовата ода „Българският език“ в смислово и емоционално отношение твърде много напомня патриотичния дух на неговата „Епопея на забравените“. Ако в дванадесетте оди на този поетичен цикъл поетът прославя забравени герои и събития, то в създаденото доста по-късно стихотворение „Българският език“

Защитата и прославата на родната реч в стихотворението "Българският език" от Иван Вазов

УВОД Родната реч е живата памет за героизма и мъченичеството на нашия народ. Родният език е символ на безсмъртния български дух , на националните ни ценности. Затова според Иван Вазов посегателството срещу българската реч е опит за накърняване на националното ни самочувствие. В ответ на несправедливите нападки срещу родната реч поетът написва стихотворението ,,Българският език”. С него той защитава езика ни от хулите и клеветите и превръща творбата във възторжена възхвала на родното слово.

Срамът и славата в „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов

Своя поетичен цикъл „Епопея на забравените" Вазов създава, за да прослави мисията, всеотдайността и родолюбието на героите на националното ни Възраждане. Утвърдил величието на отделни личности като Паисий, Раковски, Левски, в заключителната дванадесета ода „Опълченците на Шипка"