Слънцето току-що изгрява още е червено, без бляськ. След миг-два като че запалени стрели минават през сутрешния хлад и по купите и саплъците, по покривите на хамбарите и на дама пламва червена светлина, чиста, радостна. Също такава червена светлина гори

В лирическата битова песен „У Недини слънце грее” народният певец изразява възхищението си от физическото обаяние и духовната прелест на българката. В тази календарно-обредна песен, която се изпълнява по време на лазаруването, тържествуват възраждащата се природа през пролетта, непресъхващата любов, красотата и младостта, народната мъдрост.

На слънцето запалената мутра  гори над необлегните жита,  вървиме и пред нас е синьо утро  и веселата радост на пръстта.