Ний всички сме деца на майката земя, но чужда е за нас кърмящата й гръд, и в шеметния кръг на земния си път, жадувайки лъчи, угасваме в тъма — ний, бедните деца на майката земя.

Христо Димитров Измирлиев е роден през 1898 г. в Кукуш. Първоначално учи в родния си град, а в периода 1908 – 1910 г. продължава образованието си в София, където се премества по здравословни причини и живее в дома на дядо си по майчина линия – отец Атанас Кръстев. Там малкият Христо попада

Христо Смирненски (1898 – 1923) е един от значимите български поети от началото на XX век. Истинското му име е Христо Измирлиев, но става известен под псевдонима Смирненски. Роден е на 17 септември 1898 г. в българския град Кукуш

Христо Смирненски е псевдоним на българския писател Христо Димитров Измирлиев. Той е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, днес Килкис (Гърция), в семейството на сладкаря Димитър Измирлиев и Елисавета Попанастасова.

Някаква зловеща прокоба тегне над най-големите български поети. Точно когато са навлезли в най-зрялата си поетическа възраст, повечето от тях биват убивани или умират. Билото на българската поезия се крепи на имената на Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Гео Милев, Никола Вапцаров - всички убити преди или малко след като са навършили Христова възраст. Сред тях Христо Смирненски може да бъде отличен с две „най" -живял е най-кратко и е написал най-много.

Христо Димитров Измирлиев с псевдоним Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Димитър Христов Измирлиев.  След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в София.

Христо Смирненски (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев) е роден на 17 септември 1898 г. в гр. Кукуш, Егейска Македония. Произхожда от градско занаятчийско семейство с корени в малоазийския град Измир, откъдето идва и фамилното име. По-късно българското название на града, Смирна, става и неговият най-популярен псевдоним.

Българското общество от Ботев до края на Първата световна война добре познава образа на Поета с главна буква, който играе важна роля в живота на нацията като неин духовен водач. Присъствието на Смирненски в литературния живот след края на войната по нищо не прилича на величествените пози на предшествениците му. Той не само не иска да се извиси

Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, където получава първоначалното си образование. През 1912 г. започва Балканската война и българските войски освобождават Кукуш. (По силата на Берлинския договор част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават под османско "присъствие".) Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия, по вина на управляващите кръгове избухва Междусъюзническата война.

Произведението на Христо Смирненски „Приказка за стълбата" е наистина шедьовър, неподвластен на време и об­ществен строй. В тази „приказка" може би не би се огледало само онова общест­во, в което цари пълна социална хармо­ния.