Елисавета Багряна – „Ръцете” (Примерен вариант на коментар върху проблема за човешкото битие между живота и смъртта)

Стихотворението „Ръцете” е част от стихосбирката на Елисавета Багряна „Сърце човешко”. Създадено е през 1935 година. В сравнение с първата й стихосбирка „Вечната и святата” чувствата тук вече явно са под знака на житейското помъдряване.

Пенчо Славейков – „Неразделни“. Любовта, по-силна от смъртта

Любовта е завладяваща сила, която поражда щастие и осмисля живота. Взаимното чувство извисява и възражда душите. Чрез него човек съзрява, осъзнавайки собствената си ценност. То е любов и към самия живот. Често обаче любовта поставя човека пред изпитание. Заради нея личността може да влезе в етичен конфликт

„Декамерон“ – Разказването като оръжие срещу смъртта

Разказването. „Декамерон“ е творба, в която разказаните истории определено са по-значителни от разказвачите – младите хора, укрили се от чумата извън Флоренция. Според един от българските познавачи на „Декамерон“, проф. Исак Паси, разказвачите „присъстват като обикновени хроникьори...

„Неразделни“ – Балада за любовта, победила смъртта

„Неразделни“ на Пенчо Славейков е балада за голямата любов, която побеждава дори смъртта. Героите не успяват да постигат мечтата си приживе, но остават завинаги свързани, след като се прераждат в дървета – явор и калина. Освен мотива за неразделните баладата разгръща и други два мотива

"Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта" - („Немили-недраги”)

(съчинение разсъждение върху X глава на вазовата повест „Немили-недраги") В повестта „Немили-недраги” Иван Вазов смесва в стилово отношение мемоарно-документалното с художествената измислица, за да въведе читателя в атмосферата на трудния емигрантски живот на хъшовете.

„Декамерон“ – разумът като победа над смъртта

Заглавието „Декамерон“ е производно от старогръцкото „Декамерай“ (Десетоднев), защото всички истории са разказани за 10 дни. Някои изследователи виждат реплика на популярното заглавие „Шестоднев“, тематично свързано с християнския мит за Сътворението на света от Бог.

Отношението на древните гърци към смъртта според поемата "Илиада"

В Омировата поема “Илиада” е описана последната десета година от Троянската война. Наред с бойните действия в произведението се описва и животът на древните гърци. Творбата ни разкрива светогледа и ценностната система на ахейците. Един от интересните проблеми в “Илиада”, свързан с представите на древните гърци за света и човешкото битие, е отношението към смъртта. То се определя от митологичното съзнание, което мисли света като съвкупност от опозиционни двойки. В този смисъл смъртта за древните хора е противоположност на живота, нещо естествено, което те приемат като един от компонентите на човешкото битие, а не като фатално събитие.

„По жътва“ – Трудът, любовта и смъртта в българското село

В миналото животът на село има няколко основни места, в които се разгръща човешката общност – нивата като пространство на трудовия делник, мегданът като пространство на празника (там се играе хорото в неделя), кръчмата, в която се събират мъжете и понякога спорят, изворът като гореща точка

Иван Вазов – „Немили-недраги“. Смъртта на Странджата (V глава)

Странджата – старият знаменосец, е един от централните герои в повестта „Немили-недраги“. В неговия образ Вазов съчетава най-благородните и възвишени черти на българския поборник от годините на националноосвободителните борби. Той е от онези безименни герои, без чиято саможертва делото на големите апостоли на свободата

V глава от „Немили-недраги“ - смъртта и заветът на стария знаменосец

V глава от повестта „Немили-недраги“ започва с уточнението, че са изминали две седмици от представлението, и пренася действието в обстановка, позната на читателя - кръчмата на Странджата. •    Битовото описание, с което започва главата, е изградено чрез детайли, които говорят за рязката промяна, настъпила в кръчмата.