Елисавета Багряна – „Ръцете” (Примерен вариант на коментар върху проблема за човешкото битие между живота и смъртта)

Стихотворението „Ръцете” е част от стихосбирката на Елисавета Багряна „Сърце човешко”. Създадено е през 1935 година. В сравнение с първата й стихосбирка „Вечната и святата” чувствата тук вече явно са под знака на житейското помъдряване.

„Новото гробище над Сливница“ – Проблемите за  живота и смъртта

Каква представа за смъртта е изградена в стихотворението? В „Новото гробище над Сливница“ са налице различни чувства, причина за които е кръвопролитната битка край град Сливница. Смъртта на българските войници предизвиква скръб, но въпреки това в стихотворението преобладава гордост, възхищение и преклонение пред смелостта на българските воини, които умират покосени

Пенчо Славейков – „Неразделни“. Любовта, по-силна от смъртта

Любовта е завладяваща сила, която поражда щастие и осмисля живота. Взаимното чувство извисява и възражда душите. Чрез него човек съзрява, осъзнавайки собствената си ценност. То е любов и към самия живот. Често обаче любовта поставя човека пред изпитание. Заради нея личността може да влезе в етичен конфликт

Кое осмисля човешкото съществуване – животът или смъртта?

Животът винаги е бил най-голямата ценност за човека, а смъртта – най-големият му страх. Съзнанието, че сме смъртни, още от древни времена е принудило хората да поставят въпроса за живота и смъртта заедно в центъра на космическия ред и да се попитат какъв е смисълът на техния тъй кратък живот. Първият извод, до който са стигнали, е, че човекът не може да се намесва във въпросите за

„Декамерон“ – Разказването като оръжие срещу смъртта

Разказването. „Декамерон“ е творба, в която разказаните истории определено са по-значителни от разказвачите – младите хора, укрили се от чумата извън Флоренция. Според един от българските познавачи на „Декамерон“, проф. Исак Паси, разказвачите „присъстват като обикновени хроникьори...

„Неразделни“ – Балада за любовта, победила смъртта

„Неразделни“ на Пенчо Славейков е балада за голямата любов, която побеждава дори смъртта. Героите не успяват да постигат мечтата си приживе, но остават завинаги свързани, след като се прераждат в дървета – явор и калина. Освен мотива за неразделните баладата разгръща и други два мотива

Лирическият мотив и проблемът за живота и смъртта в стихотворението „До моето първо либе“ 

Ботев пише „До моето първо либе“ малко преди първата му публикация във вестник „Дума на българските емигранти“ през юни 1871 г. Две седмици по-късно излиза статията „Петрушан“, в която основна тема отново е въпросът за стойността на смъртта в преследване на великия идеал – свободата на отечеството. По-късно, в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, Ботев

Лирическият мотив и проблемът за живота и смъртта в стихотворението „Новото гробище над Сливница“

Стихотворението „Новото гробище над Сливница“ е част от Вазовата стихосбирка „Сливница“, написана по повод победата на България в Сръбско-българската война. Самата война избухва в резултат на Съединението между Княжество България и Източна Румелия, което не се харесва на тогавашните велики сили и най-вече на Австро-Унгария, за която не е изгодно на Балканите да има голяма

"Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта" - („Немили-недраги”)

(съчинение разсъждение върху X глава на вазовата повест „Немили-недраги") В повестта „Немили-недраги” Иван Вазов смесва в стилово отношение мемоарно-документалното с художествената измислица, за да въведе читателя в атмосферата на трудния емигрантски живот на хъшовете.

„Декамерон“ – разумът като победа над смъртта

Заглавието „Декамерон“ е производно от старогръцкото „Декамерай“ (Десетоднев), защото всички истории са разказани за 10 дни. Някои изследователи виждат реплика на популярното заглавие „Шестоднев“, тематично свързано с християнския мит за Сътворението на света от Бог.