1. Изясняване на значението на ключовите думи в темата. Богатство – материални блага, които даден човек притежава; прен. нещо много ценно, скъпо за някого; съвкупност от духовни ценности с голямо значение. Бедност – липса на достатъчно материални средства, необходими за човешкото съществуване;

От хубавото чакаме приплод, та щом цвета му есен зла пролази, за него спомен, пълен със живот, в наследника му свеж да се опази. А ти, сгоден за образа си млад, сам пламъка си храниш със гориво и мъчиш ни в обилието с глад,

Кой с ловкост се гордее, кой — с предци,     кой — с дом разкошен или с модни дрехи,     кой — с кучета, соколи и жребци,     кой — с хубост, кой — с воински успехи;     тъй всеки тук си има дребна страст,     различна във зависимост от нрава,     но мен една огромна в свойта власт

За разлика от Средновековието, в което произведенията на словесността изпълняват подчертано приложна функция – да поучават, да дават примери за праведно поведение, да участват в религиозните ритуали, с началото на Ренесанса те започват да се осмислят като творби на едно независимо изкуство – литературата.

Наименование: Умалително от sonus – звук, мелодия, песен. Означава „малка песничка“. Светоглед: Подчинен на идеите за възвишеното, добродетелите, любовта и хармонията в света. Форма: Стихотворение с непроменяща се стихово-ритмична схема. Състои се от четиринадесет стиха, групирани както следва:

Въпреки че са доста различни като съдържание, двата сонета всъщност поставят един и същи проблем – кое е по-важно на този свят. В сонет 91 лирическият герой се обръща към своя събеседник, за който не е напълно ясно дали е мъж или жена, и противопоставя два типа ценности.

Сонети 91 и 130 принадлежат към сонетния сборник на Шекспир, който е едно от най-популярните и най-активно коментираните му произведения. Създаден е вероятно между 1592 и 1597 г. и съдържа 154 сонета. По това време Англия е била обхваната от „сонетна мания“, в резултат от която са били публикувани хиляди сонети.

Сонетът е стихотворение от 14 стиха, които се групират в строфи според два основни модела (две структурни схеми). Италианският сонет се състои от две четиристишия и две тристишия. Английският сонет, наречен още Шекспиров, представлява строфа от 12 стиха и финално двустишие.