За разлика от Средновековието, в което произведенията на словесността изпълняват подчертано приложна функция – да поучават, да дават примери за праведно поведение, да участват в религиозните ритуали, с началото на Ренесанса те започват да се осмислят като творби на едно независимо изкуство – литературата.