Трагичният път на самопознанпето в „Едип цар" на Софокъл

Жанрът „трагедия" предопределя не само съдбата на тиванския владетел в „Едип цар" на Софокъл, но и проблемното интерпретиране на тезата за незнанието на човека и съдбовните обрати в житейския му път, предизвикан от личен избор. Той е трагичен „плод" на ироничната „среща" между знание и незнание в съзнанието на главния герой Едип.

Драмата на непримиримостта в "Антигона" на Софокъл

Според Аристотел героите на Софокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят. Последователни и безкомпромисни в действията си, твърди и уверени, те се подлагат на изпитания, жертват живота си, но никога не се отказват, за да осъществят своите идеи.

План за есе върху трагедията на Софокъл „Антигона“. Божествените и човешките закони

I. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА 1. Припомнете си: Какво представляват митовете; защо човекът ги създава? Какви са различията и сходствата между човека и бога в олимпийския период на древноелинската митология? Помислете защо боговете са безсмъртни. Обвържете разсъжденията си с отношението на човека към смъртта и със стремежа на човека към сигурност и защитеност.

ТЕСТ. Софокъл, „Антигона“. Литература – 8 клас (Вариант 1)

1. Коя от трагедиите НЕ е на Софокъл? А) „Прикованият Прометей“ Б) „Антигона“ В) „Електра“ Г) „Аякс“ 2. Според Аристотел трагедията „Едип цар“ е... А) трагедия на войната Б) образцова трагедия В) незавършена трагедия Г) позорна трагедия 3. Посочи промяната, направена от Софокъл в театралната практика. А) забавяне на напрежението на действието Б) намаляване на обема на хоровите партии

Софокъл – „Антигона“. Трагедията на силните личности в драмата.

Драмата „Антигона“ е любимата творба на нейния автор — Софокъл. Със своята идеална композиция и с поставените в нея проблеми тя дава основание на древните елини да я нарекат „Царица на трагедиите“. Всъщност те са имали пълно право, след като и днес тя звучи актуално. Творбата е изградена около конфликта между смелата девойка Антигона, защитаваща Божиите измерения

Софокъл – „Антигона“. Обич и отговорност в трагедията.

Човешкият живот е поредица от отговорности. Обичта също е вид отговорност, но от самия човек зависи как и доколко ще бъде изпълнен дългът му към другия. С този общочовешки проблем се сблъскваме в трагедията „Антигона“ — хронологически първата „образцова“ трагедия сред творбите на Софокъл. Когато големият трагик започва да пише „Антигона“, сюжетът й вече е използван от Есхил

Софокъл – „Антигона“. Антигона и Исмена между обичта и отчуждението.

Вторият след Есхил знаменит древногръцки драматург — Софокъл (496 – 406 г. пр. Хр.), оставя след себе си 123 трагедии и сатировски драми, от които обаче само седем достигат до наши дни. За щастие, сред тях е не само „Едип цар“, обявена от Аристотел за „образец на трагедия“, но и още един шедьовър от т. нар. Тивански цикъл – бурно акламираната от мига на появяването си трагедия

Софокъл – „Едип цар“. Символиката на слепотата и зрението в трагедията.

Сред великите трагици на античността Софокъл пръв възлага на човека мисията да отстоява в противоборство със съдбата своето право на живот и на свободен избор, изграждайки образи, отличаващи се с непостигната дотогава психологическа дълбочина на характерите. Героите на Софокъл в крайна сметка не успяват да се преборят с отредената им съдба, но поне с всички сили се

Софокъл - Антигона

Исмено, сестро, нямат край бедите,     които наследихме от Едип*,     [* Едип, син на тиванския цар Лай и на Йокаста, след раждането му подхвърлен на планината Китерон. Не познавал истинския си баща, защото израсъл в двореца на коринтския цар Полиб. Когато възмъжал, отишъл при делфийския оракул да

Софокъл - "Едип цар"

ЕДИП     Деца, на древний Кадъм нови кълнове,     защо сте ми се сбрали и насядали,     със клончета молитвени обкитени*?     [* Молителите носели в ръце маслинови или лаврови вейки.]