Блянът, градът и споменът в творчеството на Димчо Дебелянов

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма. Действително, че Дебелянов започва като типичен символист. В творби като "Лъст", "Лъч", "Гора", "Легенда за разблудната царкиня"

Мечтата и споменът в „Да се завърнеш в бащината къща“ от Димчо Дебелянов

По времето, в което по целия свят традиционният начин на живот отстъпва пред агресивно нахлуващата модерност, много поети пишат като че ли едно и също стихотворение. Неговото съдържание може да се предаде с няколко думи: „Колко нещастен, самотен и неразбран се чувствам в живота си и колко добре би било, ако можех да се върна там, в миналото си, когато

Пътят и споменът в "Да се завърнеш..."

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Спо­менът е отношение към миналото. Той пряко се свързва с мотивите за пътя и пъ­туването в художествената литература. Пъ­тят е метафора на живота, а „пътуването” към неговия смисъл, макар и в условен план, дава възможност на човека да отк­рие своята идентичност.

Пътят и споменът в елегията „Да се завърнеш в бащината къща"

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от проблемите си сред топлината и уюта на родния дом. Това е мястото, което слага началото на един дълъг път, определящ човешкото съществуване. В елегията „Да се завърнеш в бащината къща" Димчо Дебелянов използва спомена, за да разкрие душевното състояние на лирическия си герой.

Споменът мечта - "Скрити вопли"

Стихотворението е миражно видение, картинно инсцениран спомен. Всеки спо­мен излъчва тъга дори само с невъзвратимостта си, особено когато е превърнат в мечта. Тогава всичко в живота е изгубено, изпепелено докрай, душата не вижда ни­що светло напред, затова се извръща изця­ло към миналото. Там щастието е било ре­ално, живо. Оттук идва болката, обхванала изцяло лирическия субект. За него тя е и настояще, и бъдеще. Само споменът е в състояние да я разсее. Но магията му е миг­новена. Това определя елегичния тон на творбата.

Споменът - сън в "Помниш ли, помниш ли..."

Който е влизал в родния дом на Дим­чо Дебелянов в Копривщица, скътан зад високия зид сред зеления покой, ще може осезаемо да си представи разо­чарованието на младия човек от не-гостоприемството на големия град, а и на живота изобщо. Тази лична дра­ма е трайна тема в поезията на Де­белянов. Но тя далеч не е строга автобиографичност, а стон на роман­тична душа, разочарована, измъчена, съкрушена и Въпреки това съхранила копнежа по добро, красота и топлина. В тази елегия лирическият субект живее единствено с виденията на детството.