Старобългарската литература има историческия шанс да започне своя път на самостоятелно развитие с приносите на една забележителна група от книжовници, които достойно продължават и доразвиват делото на св. св. Кирил и Методий. Сред тях безусловно се откроява името на Черноризец Храбър, обгърнато в представите на съвременния читател с един особен ореол на тайнственост и

Героят в старогръцката митология е вътрешен двигател на действието, докато в старогръцкия епос героите съществуват в името на художественото цяло. Те са елемент от единството на действието. В старогръцката митология действащите лица са богове, герои и обикновени простосмъртни хора.

В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос – целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя – Гея. Широко се разстлала тя, силна, даваща живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар – ужасна бездна, запълнена с вечна тъма.

Образованият човек през Средновековието е трябвало да владее най-вече две изкуства-да познава отлично свещените християнски текстове /Стария и Новия Завет/ и да умее да произнесе публична реч.Необходимостта от първото може да се обясни с проникването на християнската религия във всички сфери на живота през Средновековието,в системата от морални и естетически ценности ,в политическия живот,законодателството,литературата,а и във всекидневието на човека,

Щастлив е онзи човек, у когото е чиста и неокаляна съвестта; щастлив е онзи човек, който е доволен от онова, щото е собствено негово; щастлив е онзи човек, който може да погледа всекиму в очите и който може да каже: „Това парченце хляб, бяло или черно, меко или кораво, тая чиста и студена вода и това парченце сирене са мои, защото съм ги изработил с големи мъки и с едър пот.

Много шедьоври в световната литература са сътворени в далечни от родината предели. Носталгично настроени, писателите претворяват и красивото, и вечното, дошло от миналото, съхранено от фолклора. Йордан Йовков, по време на седемгодишния си престой в Румъния, създава сборника „Старопланински легенди". 

Образът на света, създаден от старозаветния разказ Както във всеки мит образът на света, изграден от библейските истории за грехопадението, за първото престъпление, както и за Мойсей, има символичен характер. Затова най-добре е да разясним символичния смисъл на някои от

Развитието на старобългарската литература е в пряка връзка с просветителската културна дейност на Кирил и Методий - двамата братя от Солун, превърнали се в символ на славянската писменост и култура. Във всяко българско съзнание образите на светите братя предизвикват заслужена почит и уважение.

Старогръцката митология създава цялостна и многостранна представа за света – за възникването и подреждането му, за формирането на важните и устойчиви ценности, за възможността за развитие и усъвършенстване. В многовековното си съществуване митовете се променят и доразвиват, като следват развитието на човека и неговите представи.

Литературата е своеобразен феномен в човешката история, появил се под въздействието на бита, философията, психологията на обществото, отразяващ живота му, променящ го чрез пресъздадените идеи и надежди. Древногръцката литература е художествена среда за по-нататъшното развитие на митотворчеството, създадена чрез интерпретиране на класическите митове.