Старобългарската литература има историческия шанс да започне своя път на самостоятелно развитие с приносите на една забележителна група от книжовници, които достойно продължават и доразвиват делото на св. св. Кирил и Методий. Сред тях безусловно се откроява името на Черноризец Храбър, обгърнато в представите на съвременния читател с един особен ореол на тайнственост и

Образованият човек през Средновековието е трябвало да владее най-вече две изкуства-да познава отлично свещените християнски текстове /Стария и Новия Завет/ и да умее да произнесе публична реч.Необходимостта от първото може да се обясни с проникването на християнската религия във всички сфери на живота през Средновековието,в системата от морални и естетически ценности ,в политическия живот,законодателството,литературата,а и във всекидневието на човека,

Развитието на старобългарската литература е в пряка връзка с просветителската културна дейност на Кирил и Методий - двамата братя от Солун, превърнали се в символ на славянската писменост и култура. Във всяко българско съзнание образите на светите братя предизвикват заслужена почит и уважение.

Старобългарската литература в своето същинско развитие е свързана с процесите на християнизация на младата славянобългарска държава в средата на IX век. Историческите промени определят и ярко изразената религиозна насоченост на темите и идеите в творбите на старобългарските книжовници.