Изстраданата сила и слабост на духа - мъдрост на творческите послания в стихотворението „Пророк”

Поезията на Пушкин, създадена през първите две десетилетия на XIX век, изразява типичната за руската душевност „тоска”, т. е. мъка или особено състояние на неудовлетворение, която изпълва с минорни настроения душата на поета.

Драмата на заточениците /Съчинение разсъждение върху стихотворението "Заточеници" от Пейо К. Яворов/

Стихотворението "Заточеници" от Пейо Яворов се появява през 1901 г. в литературното списание "Мисъл". Историческият факт свидетелства за изпращането на четиридесет български бунтовници на заточение в Подрумкале - крепост в Мала Азия, арестувани заради атентата в Солун срещу Отоманската  банка.

Естетически социалният смисъл на понятието драма в стихотворението "Кино"

Смислово стилистическите модификации на понятието „драма", изведени като основен проблемен акцент в стихотворението „Кино” на Никола Вапцаров, биха изглеждали твърде маниерно, ако неговият поетичен смисъл не се интерпретира като концептуален център на творбата.

Копнежът по светлина и щастие като извор на гняв в стихотворението "Ний"

Поезията на Христо Смирненски разкрива света като несъвършен, греховен и позорен. В него човек не живее, а жалко съществува. Лирическият герой на твореца съзнава необходимостта от разрушаването на стария свят

Носталгията по детството и родния дом в стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов

В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родния дом и носталгията по детството. Творбата се възприема като дълбоко емоцио­нална изповед за въображаемото завръщане в бащиния дом и съкровените спомени от детството.  Носталгията по родното се предава чрез душев­ните състояния и преживявания на лирическия герой. Домът присъства в пространството на родното в предметно отношение на бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката.

Житейският избор на лирическия герой в стихотворението „На прощаване“

Мисли и чувства на лирическия герой: Лирическият увод съдържа основните причини за направения от лирическия герой житейски избор: • синовната обич към отечеството - към майката, която го е родила „със сърце мъжко, юнашко“ и с чието мляко е закърмен; либето с „оназ тиха усмивка“, чийто поглед е пленил сърцето му; бащата и братята, които „черни чернеят“

Житейският избор на лирическия герой в стихотворението „На прощаване“

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (по нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Началното си образование (1854 - 1858) получава в Карлово, където учителства баща му. След това до 1863 г. учи в калоферското училище.

Защитата и прославата на родната реч в стихотворението "Българският език" от Иван Вазов

УВОД Родната реч е живата памет за героизма и мъченичеството на нашия народ. Родният език е символ на безсмъртния български дух , на националните ни ценности. Затова според Иван Вазов посегателството срещу българската реч е опит за накърняване на националното ни самочувствие. В ответ на несправедливите нападки срещу родната реч поетът написва стихотворението ,,Българският език”. С него той защитава езика ни от хулите и клеветите и превръща творбата във възторжена възхвала на родното слово.

Мотивът за смъртта и безсмъртието в стихотворението "Писмо"

Стихотворението е написано под формата на писмо до най-близък приятел: „ Но ний деляхме сламения одър/ и тебе чувствам нужда да разкажа...". През 1934 г. един съученик на Вапцаров от морското училище му изпраща отчаяно писмо. Вместо обикновен отговор се ражда това стихотворение, след години сериозно

Проблемът за изгубените идеали в стихотворението „Линее нашто поколение” на Иван Вазов

Следосвобожденската реалност в България – разминаването между очакванията на изстрадалия народ и действителността и размиването на висшите възрожденски идеали, води до отчаяние в душата на Иван