Поезията на Пушкин, създадена през първите две десетилетия на XIX век, изразява типичната за руската душевност „тоска”, т. е. мъка или особено състояние на неудовлетворение, която изпълва с минорни настроения душата на поета.

Цялата поетическа, журналистическа и обществена дейност на Христо Ботев е посветена на освобождението на българския народ от османско робство. След близо стоте години от времето, в което Паисий Хилендарски за пръв път повдига въпроса за самоосъзнаването на българите като модерна нация, тя в голяма степен вече е създадена. С помощта на литературата, образованието

Характерна особеност на стихотворението „История“ е това, че в него присъстват почти всички мотиви от творчеството на Вапцаров. Тук са и грубият живот с тежките челичени лапи, и участта на обикновените хора с тяхната „проста драма“, и ролята на поета за осмисляне на живота, и въпросът за смисъла на човешкия живот, и тежкият труд, водещ до оскотяване, и противопоставянето между

Стихотворението "Заточеници" от Пейо Яворов се появява през 1901 г. в литературното списание "Мисъл". Историческият факт свидетелства за изпращането на четиридесет български бунтовници на заточение в Подрумкале - крепост в Мала Азия, арестувани заради атентата в Солун срещу Отоманската  банка.

Най-ясно различимото взаимодействие между нещата от живота обикновено е противопоставянето, конфликтът. Съществува ли такъв в „Спи езерото“? Колкото и странно да звучи, но и в тази пределно спокойна, почти идилична картина, чиято задача е да внуши, че именно хармонията, спокойствието, безметежността и успокоението са основната характеристика на природния закон, конфликт има.

Ботев пише „До моето първо либе“ малко преди първата му публикация във вестник „Дума на българските емигранти“ през юни 1871 г. Две седмици по-късно излиза статията „Петрушан“, в която основна тема отново е въпросът за стойността на смъртта в преследване на великия идеал – свободата на отечеството. По-късно, в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, Ботев

Стихотворението „Новото гробище над Сливница“ е част от Вазовата стихосбирка „Сливница“, написана по повод победата на България в Сръбско-българската война. Самата война избухва в резултат на Съединението между Княжество България и Източна Румелия, което не се харесва на тогавашните велики сили и най-вече на Австро-Унгария, за която не е изгодно на Балканите да има голяма

Смислово стилистическите модификации на понятието „драма", изведени като основен проблемен акцент в стихотворението „Кино” на Никола Вапцаров, биха изглеждали твърде маниерно, ако неговият поетичен смисъл не се интерпретира като концептуален център на творбата.

Поезията на Христо Смирненски разкрива света като несъвършен, греховен и позорен. В него човек не живее, а жалко съществува. Лирическият герой на твореца съзнава необходимостта от разрушаването на стария свят

Едва ли има читател на стихотворението „При Рилския манастир“, който да не е усетил въздействието на повтарящия се като заклинание рефрен „сега съм у дома“. В същото време още във втория стих се срещаме е определението „диви“. Нима може дивото да бъде дом? Не противоречи ли това на хилядолетното противопоставяне между „опитоменото“ културно пространство на дома и „дивото“