Конфликтът в „Борба“ е много ясно очертан. От едната страна е робуването на овехтялата „мъдрост“, изискваща от хората да се подчиняват на силните и богатите, да не се съпротивляват на злото, да продължават да робуват на тираните. От другата страна е правото на хората да се борят за своята свобода, за прогреса, за своето възраждане като човешки същества, за които доброто

Стихотворението е написано под формата на писмо до най-близък приятел: „ Но ний деляхме сламения одър/ и тебе чувствам нужда да разкажа...". През 1934 г. един съученик на Вапцаров от морското училище му изпраща отчаяно писмо. Вместо обикновен отговор се ражда това стихотворение, след години сериозно

Следосвобожденската реалност в България – разминаването между очакванията на изстрадалия народ и действителността и размиването на висшите възрожденски идеали, води до отчаяние в душата на Иван

Стихотворението „Потомка" е публикувано в стихосбирката на Елисавета Багряна „Вечната и святата". В него поетесата възвеличава женската сила във върховите моменти на духовни изпитания, подготвени от миналото:

Любовта към всичко родно: българския език, нравите, природата, историята, доминира в много от произведенията на Иван Вазов и се превръща в емблема на неговата визия за света.

Втората част представя една съвсем друга картина на света и насочва не към природните стихии, а към сътрудничеството между човек и природа. Природният цикъл – зима, пролет и лято – се е слял с цикъла на човешкия труд. Отделните годишни времена са не просто различни състояния на природата, а са част от човешките усилия и затова усмивката на човешкото лице и надеждата в сърцето

Принципът на взаимопроникване на индивидуално и колективно преминава и в начина, по който стихотворението изгражда образ на света. В този образ се редуват конкретността на хрониката, описваща живота в „настоящето“, и обобщението, съдържащо се в образа на миналото и бъдещето. Миналото, доминирано от неизменния ред – „Така било е и ще бъде“, е символ на онова

Стихотворението „Борба“ е посветено на един чисто идеологически сблъсък. Идеите обаче са нещо абстрактно, докато целта на художествената творба е възможно най-силно да въздейства върху разума и чувствата на своите читатели, за да ги подтикне към действие. Ето защо светът, който творбата изгражда, е подчертано образен, символично разделен на лоша и добра половини.

Анализаторите многократно са отбелязвали особената роля, която в лириката на Христо Ботев играят местоименията „тук“ и „там“. „До моето първо либе“ е може би най-яркият пример за тази роля. Защото смисълът на тези местоимения не може да се обясни чрез пространствените отношения между говорещия и слушащия в акта на общуването. Ако приемем, че „тук“ е мястото, където се

Както и в други творби на народния поет, образът на света, който се създава от тях, е сложна смесица от историческа конкретност и символно обобщение. Още заглавието на стихотворението показва, че става дума за една конкретна война и за един точно определен подвиг – голямата битка при Сливница, в която българската армия успява да отблъсне сърбите и така да реши изхода на войната.