Образът на света, създаден от стихотворението „Новото гробище над Сливница“

Както и в други творби на народния поет, образът на света, който се създава от тях, е сложна смесица от историческа конкретност и символно обобщение. Още заглавието на стихотворението показва, че става дума за една конкретна война и за един точно определен подвиг – голямата битка при Сливница, в която българската армия успява да отблъсне сърбите и така да реши изхода на войната.

Образът на света, създаден от стихотворението „При Рилския манастир“

Стихотворението „При Рилския манастир“ е пример за популярния през 19. век жанр Ода възхвала на природата. То е изградено според класическата реторична схема – въведение, в което е описана обстановката (описанието е пределно точно, почти документално), и е поставена своеобразна теза чрез възклицанието „сега съм у дома“. След това идва аргументацията, в която се редуват два вътрешно

Образът на света, създаден от стихотворението „Спи езерото“

Най-важната дума в миниатюрата „Спи езерото“, както впрочем и в цялата книга, е сън. Творбата започва с твърдението, че езерото спи, а цялото по-нататъшно развитие показва усилията на буките да го събудят, да го сепнат. Както се оказва, напразно, защото сепването стига само до повърхността. За да разберем причините за този неуспешен опит, трябва да се вгледаме малко по-внимателно

Епохите като лична съдба в стихотворението "История"

С провокативна полемичност Вапцаров противопоставя двете лица на историята: едното - „томовете", „грамади, натрупани през вековете", засекли единствено големите събития, а забравили, пренебрегнали техния творец - човека, който е второто - личното, интимното лице, спотаило в себе си „простата човешка

Свободата – избор и дълг в стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев

Като революционер и поет Христо Ботев оставя ярка следа както в българската история, така и в българската поезия. Стиховете му, побрали в себе си идеите на цялата възрожденска епоха, разкриват личността на автора като човек, надраснал времето си, надскочил идейното развитие на съвременниците си, прозрял отвъд моментните „тук“ и „сега“. Творчеството му поставя не просто идеята, за свобода

Анализ на Дебеляновото стихотворение „Помниш ли, помниш ли…“

 Дебеляновата елегия „Помниш ли, помниш ли…“ е публикувана през 1914г. в списание „Родно изкуство“. Едно от основните послания на творбата е представата за спомена и неговата съхранена връзка с миналото. Стихотворението няма заглавие и затова първият стих,

Диалогът майка – син в стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев

Мотивът майка и син е един от най- популярните в българската литература. Той се среща в различни варианти: „прощаване с майката“, „завръщане при майката“, „майката — пристан и утеха“, „любов и признателност към майката“, „съпричастност към майчиното страдание“, „спомен за майката“ и т.н. Този мотив се съдържа още в Чинтуловите стихове — „Стара майка се прощава със сина си“

Песента и пеенето в стихотворението ,,До моето първо либе" на Христо Ботев

Стихотворението ,,До моето първо либе" е отпечатано през 1871 в първи брой на издавания от Ботев вестник ,,Дума на българските емигранти", чиято цел е именно пропагандиране на социалната и националната свобода за българския народ

Гласът на разума в стихотворението „Моята молитва“

Стихотворението изповед на Ботев „Моята молитва“ е една от програмните му творби, публикувана във вестник „Независимост“ на Любен Каравелов през 1873г. Това е драматична изповед на самотната личност, която води диалог с бога

Свобода и смърт в стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев

Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота. Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата