Още в първата си стихосбирка, „Вечната и святата”, най-видната българска поетеса Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов

Идеята за безкрайността, за вечния живот е в основата и на стихотворението „Вечната”. Тук животът триумфира над смъртта. Образът на жената майка е увековечен чрез сътворяването, чрез прераждането.

Първата стихосбирка на младата Багряна, „Вечната и святата”, 1927 г., веднага е възприета от критиката като книга-провокация - както по отношение на поетическата традиция, така и по отношение на мотивите и битовите нагласи.

Стихотворението „Художник“ е едно от многото произведения на Веселин Ханчев, които разкриват разбирането му за мястото на твореца в обществото и за ролята на изкуството в живота на хората. Ханчев вярва, че творецът може да променя света

Пейо Яворов е един от най-изтъкнатите творци на българската литература. Той оставя огромно творческо наследство в областта на поезията, прозата и драмата. Стихотворенията му разработват многообразни теми в областта на социално-патриотичните идея и нравствено-философските мотиви. Ранният му период се съсредоточава върху народностите внушения и обективно предметното изразяване.

Сонетът „Пловдив” носи чертите на типичната Дебелянова поезия. Тя е въплъщение на тежките му мисли и преживявания, съжалението и жестоката реалност, която помрачава живота му. Чрез нея той се опитва да изрази своята душевна болка и огорчение от ставащото около него.

Само четири години след появата си в периодичния печат Яворов вече е голям поет, който осъзнава себе си като наследник на Ботев. Славейков е всепризнатият жрец на българската поезия, авторитетът, който безспорно владее цялото пространство и налага правилата му.

Ботевата творба „Моята молитва”  търси поетичните средства за внушение върху човешкото съзнание чрез монологичната изповед на лирическия Аз. Размисълът, макар и дълбоко интимен и съкровен, е споделен открито.

 Новата Дебелянова философия за личността и общността, за живота и смъртта изкристализира най-релефно в стихотворението ,,Тиха победа”. В стихосбирката, издадена през 1920г., стихотворението е включено в цикъла „Скрити вопли”.

Стиховете във "Вечната и святата" са една слънчева среща между човека и света. Две основни състояния на човек, заключен зад три врати, зад прозорец с решетки и душа, чиято вътрешна стихия е слънцето и просторът, характеризират лирическия субект в "Зов".