Характерно за художествения почерк на Йовков е да се вглежда не толкова в социалните предпоставки, определящи една или друга случка в живота на героите му, колкото да търси чисто човешките и нравствени мотиви за събитието или за поведението на героя.

„Немили-недраги“ е повест за съдбата на българските хъшове в Браила, за трудния им живот на изгнаници и страдалци, обречени на принудително бездействие далеч от родината. Но творбата повествува и за съхранената им гордост на борци и патриоти, готови да пожертват живота си, когато отечеството ги призове. Обстановката, в която живеят героите, е мрачна, потискаща, тягостна.

Яворов е един от рядко оригиналните поети в българската литература. Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. То е лирично по своя тон, защото в него е изплащана обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.      Трагедията на заточениците се изразява в това, че поробителите завинаги и насилствено ги откъсват от любимия роден край, от близките и семействата им.

„Градушка“ има тясна идейна връзка със стихотворенията „На нивата“, „Пролет“, „Сизиф“, „Май“ - 1900 година, в които народното тегло се превръща в тематичен център, а съчувствието на поета – в емоционална атмосфера.

(“По жицата” – Йордан Йовков) Йовковият свят е населен от герои, които носят един особен копнеж по красивото и доброто в живота. Тези герои – обикновени селяни, притиснати от мъката и страданието на тежкото ежедневие, притежават отзивчивост към чуждото нещастие и състрадание към другите.

В разказа „По жицата“ на преден план излиза проблемът за страданието, вложен в образа на Гунчо и неговото семейство, тръгнало из голямата равнина да търси изцеление. Този проблем е художествено обобщен във финалната реплика на Моканина: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“.

„По жицата“ е разказ за споделената мъка, за съпричастието, за потребността на човека от разбиране и топлота. В тази вълнуваща творба Йордан Йовков разкрива своето убеждение, че бедите и страданията са част от човешкия живот, но те се понасят по-леко, когато са съпътствани от добротата, състраданието, вярата и надеждата.

Съдбата на Елин-Пелиновите герои е особено драматична, те дълбоко изстрадват истините за собственото си битие. Притежават обаче и жизнена човешка природа, която им позволява да устоят в изпитанията. Навсякъде авторът следва своите персонажи с добродушие, разбиране, човечност, а много често със снизходителна и всеопрощаваща усмивка.

Третата част на разказа обогатява представата за баба Илийца и придвижва напред сюжетното действие. Достойнствата на смелата и всеотдайна жена изпъкват в съпоставка с постъпките на страхливия и егоистичен калугер в манастира.

Противопоставяйки образа на несправедливо устроения свят и този на света такъв, какъвто трябва да бъде – изпълнен със светлина, радост, щедрост и справедливост, поетът намира най-краткия път към съпричастието на читателя. Всяко нещо, поставено до своята противоположност, изглежда по-ярко и въздейства по-силно.