Няма правила за съпричастността и състраданието - (Йордан Йовков - „По жицата")

Характерно за художествения почерк на Йовков е да се вглежда не толкова в социалните предпоставки, определящи една или друга случка в живота на героите му, колкото да търси чисто човешките и нравствени мотиви за събитието или за поведението на героя.

Пейо Яворов - "Заточеници" - Страдание и носталгия по родината

Яворов е един от рядко оригиналните поети в българската литература. Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. То е лирично по своя тон, защото в него е изплащана обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.      Трагедията на заточениците се изразява в това, че поробителите завинаги и насилствено ги откъсват от любимия роден край, от близките и семействата им.

Съпричастието към чуждото страдание - висша човешка добродетел

(“По жицата” – Йордан Йовков) Йовковият свят е населен от герои, които носят един особен копнеж по красивото и доброто в живота. Тези герои – обикновени селяни, притиснати от мъката и страданието на тежкото ежедневие, притежават отзивчивост към чуждото нещастие и състрадание към другите.

„По жицата“ – Разказ за страданието, съпричастието и надеждата

В разказа „По жицата“ на преден план излиза проблемът за страданието, вложен в образа на Гунчо и неговото семейство, тръгнало из голямата равнина да търси изцеление. Този проблем е художествено обобщен във финалната реплика на Моканина: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“.

„По жицата“ – Разказ за страданието, състраданието и надеждата

„По жицата“ е разказ за споделената мъка, за съпричастието, за потребността на човека от разбиране и топлота. В тази вълнуваща творба Йордан Йовков разкрива своето убеждение, че бедите и страданията са част от човешкия живот, но те се понасят по-леко, когато са съпътствани от добротата, състраданието, вярата и надеждата.

Мотивът за самотата и страданието в „Задушница” от Елин Пелин

Съдбата на Елин-Пелиновите герои е особено драматична, те дълбоко изстрадват истините за собственото си битие. Притежават обаче и жизнена човешка природа, която им позволява да устоят в изпитанията. Навсякъде авторът следва своите персонажи с добродушие, разбиране, човечност, а много често със снизходителна и всеопрощаваща усмивка.

Благородството и състраданието срещу страха и егоизма в трета част на разказа „Една българка“

Третата част на разказа обогатява представата за баба Илийца и придвижва напред сюжетното действие. Достойнствата на смелата и всеотдайна жена изпъкват в съпоставка с постъпките на страхливия и егоистичен калугер в манастира.

Незаслуженото страдание на бедните деца („Братчетата на Гаврош“ – Христо Смирненски)

Противопоставяйки образа на несправедливо устроения свят и този на света такъв, какъвто трябва да бъде – изпълнен със светлина, радост, щедрост и справедливост, поетът намира най-краткия път към съпричастието на читателя. Всяко нещо, поставено до своята противоположност, изглежда по-ярко и въздейства по-силно.

Символите на страданието и безнадеждността в разказа "По жицата"

Един от най-популярните разкази, съдържащ христоматийни истини  за душевността на българина и общочовешките нравствени ценности, е “По жицата” на Йовков. Проницателност, състрадание, бащина обич, копнеж по щастлив живот, привързаност между хората, доброта и благородство –всички тези черти са присъщи на Йовковите герои от разказа.

Споделеното страдание в изповедта в "Дервишово семе"

Хайтовите „Диви разкази” въздействат и омагьосват читателя така, че той се пречис­тва чрез нравствения катарзис на героите, гневи се, страда и носи своята съпричаст­ност към орисията на изповядващите се мъд­ри страдалци. Това единение с художестве­ния свят на Николай-Хайтовите герои се дължи на равнопоставянето на читателя в „диалога” с разказвача.