Странджата е опората и душата на оцелелите от мизерията и прокудата несретници. Като дава подслон и храна на изстрадалите си сънародници, той облекчава тежкото им ежедневие, стопля ги с възможността да се срещат, да говорят за минали подвизи и да кроят планове за бъдещи битки. Сюжетен и идейно-емоционален център на трета глава от повестта е речта на стария знаменосец.

Странджата – старият знаменосец, е един от централните герои в повестта „Немили-недраги“. В неговия образ Вазов съчетава най-благородните и възвишени черти на българския поборник от годините на националноосвободителните борби. Той е от онези безименни герои, без чиято саможертва делото на големите апостоли на свободата

Причините за оставането на Бръчков до смъртния одър на Странджата Най-младият хъш остава, защото гладът и студът не са проблем за „една млада луда глава“. Остава и за да даде нравствена подкрепа на умиращия хъш, да му склопи очите на чужда земя. Присъствието на Бръчков до Странджата в този момент дава възможност, писателят отново да съпостави две поколения революционни дейци и да внуши идеята

Трета глава на повестта „Немили-недраги“, в която Странджата произнася знаменитата си реч, се приема от много изследователи за идейно-емоционален център на творбата. Тази реч отразява най-съкровените чувства на хъшовете, издига ги над дребните житейски страсти и им припомня великата идея, на която са обрекли живота си.

Речта на Странджата е един от най-силните моменти в повестта на Иван Вазов "Немили-недраги". Това прочувствено слово е акцент в творбата, защото принася за доуплътняване на колективния образ на хъшовете с нови черти - емоционалност, спонтанност, човечност, неустоим копнеж но свободата

В повестта си „Немили-недраги" Иван Вазов представя мъченическия живот на хъшовете в чужбина, на онези „немили-недраги" синове на България, които произволът на поробителите прокужда в чужда страна и ги обрича на страдания, лишения и унижения.

„НИЕ СМЕ ЧОВЕЦИ, НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ, НИЕ ИЗПЪЛНИХМЕ НАШАТА СВЕТА ДЛЪЖНОСТ КЪМ ОТЕЧЕСТВОТО" Чрез повестта „Немили-недраги” Иван Вазов съхранява и пренася през вековете едни от най-светлите идеали на българския народ - свободата, самопожертвователността, родолюбието. Той показва как  идеята за свободата извисява човешкия дух. Времето формира големите личности на предосвобожденската епоха- носители на освободителния идеал. Безспорен пример за извисен човешки дух е личността на Странджата и останалите хъшове - емигранти.

Всяка национална литература изгражда об­рази на герои светци, отдали живота си в името на най-висшия и най-достоен идеал - свободата на род и родина. Несъмнено сред галерията ли­тературни герои, пример за жертвоготовност, особено средищно място заема Странджата - почитаният Знаменосец от повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов.