Трансформиращ преразказ върху 5-та глава на "Една българка" от името на страничен наблюдател

Баба Илийца най-после стига до отсрещния бряг. Тя слиза от ладията с детето на ръце и тръгва нагоре към гората. Когато стига до мястото на което се бяха срещнали с бунтовника, тя вижда човешка сянка и се досеща, че това е той. Момъкът излиза. Селянката го поздравява и му дава парче хляб.

Героите на стихотворението „Новото гробище над Сливница“ като страни в конфликта

Макар и ненатрапчиво, но в стихотворението присъстват образите на четири типа хора. В центъра са, разбира се, героите, паднали в изпълнение на своя отечествен дълг. Но както вече се каза, тяхната смърт не е самоцел. Тя е резултат на волята им да защитят някого и нещо. Но тези, които загиналите са защитавали, не са единна общност. От една страна са близките на покойниците, споменати

Героите на стихотворението „При Рилския манастир“ като страни в конфликта

Очертаният в стихотворението „При Рилския манастир“ конфликт е представен от двамата основни участници в „разговора“. От едната страна е лирическият говорител. Той отправя своето похвално слово към природата най-вече заради това, че се чувства част от живота синджир, оплел го в своите безсмислени страсти и борби. Този факт не е подчертан, но достатъчно ясно личи от някои

Героите на стихотворението „До моето първо либе“ като страни в конфликта

Както вече се каза, в стихотворението няма междуличностен конфликт. Интересна е обаче позицията на двамата герои към ценностното противопоставяне. От едната страна безспорно е лирическият герой. Той вече е преминал символичната граница между роб и свободен човек и не може и да си помисли за връщане назад. Съзнателно е приел героичния модел на поведение, поставяйки

Героите на притчата „Приказка за стълбата“ като страни в конфликта

Конфликтът в „Приказка за стълбата“ има две страни. Първата, която нарекохме „епическа“, е свързана с изначалното противопоставяне на двата свята – света на плебеите и този на патрициите. Според комунистическата логика единият от тези два свята трябва да изчезне, защото е присвоил всички житейски блага и е оставил останалата част от човечеството да търпи неизмерими страдания.

Героите на повестта „Крадецът на праскови“ като страни в конфликта

В повестта „Крадецът на праскови“ има сравнително малко персонажи. Освен Елисавета, Иво, полковника, ординареца и старата слугиня, които са откроени индивидуално, на фона на действието са показани хората от града, пленниците, децата, войниците в казармите. Специално място заемат двамата разказвачи – младият „автор“ и съседът учител, през чиито очи читателите стават свидетели

Героите на комедията „Балкански синдром“ като страни в конфликта

Похватът „театър в театъра“ е открит от италианската комедия дел’арте. Към същата традиция може да отнесем и типа персонажи, използвани в „Балкански синдром“. Неслучайно повечето от действащите лица са означени не с лични имена, а с названията на техните функции – Директор, Кум, Сватанак и т.н. Единствено разделените влюбени Цонка и Георги са назовани със собствените

Героите на стихотворението „Спи езерото“ като страни в конфликта

Основен герой в лирическите стихотворения обикновено е онзи, който говори, за да изповяда своите чувства и преживявания. Ненапразно лириката се слави като „субективен“ литературен род, за разлика от „обективния“ епос. Както казахме обаче, в света на „Спи езерото“ човешко присъствие – било то на лирическия говорител или на някакъв негов събеседник, почти не се усеща.

Героите на романа „Железният светилник“ като страни в конфликта

Основната задача на романа е да утвърди националното самосъзнание и самочувствие, като покаже, че българите не само са силен и достоен народ, но в някакво отношение са по-добри от своите поробители и асимилатори – турците и гърците. Да, вярно е, че българският народ е „заспал“ дълбок сън, който е резултат от живота му в „тъмни времена“. Този "дълбок сън“ му отрежда само

Героите на очерка „Бай Ганю журналист“ като страни в конфликта

Двете страни в конфликта са ясно очертани чрез групата „Весела България“, от една страна, и Бай Ганьо и компания – от друга. Групата на разказвачите представя онова отношение между родното и чуждото, което съответства както на общата хуманистична нагласа на автора, така и на принципите на модерната либерална демокрация. Според тази позиция българите трябва да вземат