Иван Вазов – „Немили-недраги. Животът на хъшовете – избор и съдба в името на народното добро

Повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“ носи в себе си много от драматизма на последните десетилетия преди Освобождението, когато националноосвободителната борба достига своята връхна точка. Това е време на безумна смелост за едни и на отблъскващо малодушие за други, на смут и несигурност, на страдание и болка.

“Железният светилник” – историята на рода и съдбата на отделния човек

“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура.

„Железният светилник” – историята на рода и съдбата на отделния човек

“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура. Писателят се обръща към миналото, защото според него историята, спомените са незаменими източници на вълнения, на естетически изживявания. От друга страна, в интереса си към Македония писателят е ръководен от непреодолима носталгия.

Легенда за рома – Щастието и нещастието в съдбата на ромите

Легендата за Ром насочва вниманието към далечното минало („може би преди хиляди години“), към началото на времената, когато се е подреждал светът. Мястото на събитието също не е уточнено, но пространството е разделено. Високите планини горе се обитават от боговете, а долу, в ниското, живеят „щастливи и безгрижни хора“.

„По жътва“ – Безсилието на човека пред съдбата

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Разказът „По жътва“, публикуван за първи път през 1904 т., е типичен къс разказ – в центъра на повествованието е една конкретна, ясно откроена случка; действието обхваща кратък период от време; героите са малко на брой – двама главни, назовани с имената си, и няколко второстепенни; събитията са поднесени последователно; сюжетът е организиран

Зараждането на злото и неговата роля в съдбата на Рамадан и Силвина - „Дервишово семе”

В човешкия свят на литературни¬те герои от разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов на пръв поглед доминират редът и ясно определените отношения между хората в един род. Съдбата на всички тях се подрежда според волята на най-възрастния, независимо от техните стремежи, желания и предпочитания.

Волята на свободата срещу силата на съдбата в "Прикованият Прометей"

Предизвикателството срещу Съдбата отдавна занимава съзнанието на хората и ги кара високо да ценят усилията да бъде променен неумолимият `и ход. Не всеки обаче притежава волята да понесе стоически нейните удари или да използва най-рационално даровете `и.

„Немили-недраги“ – Нерадостната съдба на хъшовете 

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Автобиографичната повест на Иван Вазов „Немили-недраги“ заема ключово място в българската литература. Тя е публикувана в списание „Наука“ през 1883 г., а на следващата година по нея Вазов създава пиесата „Хъшове“. Нейните театрални и телевизионни варианти и през XXI в. привличат най-широка публика.

Превратностите на човешката съдба в приказката "Котаракът в чизми"

Френският писател Шарл Перо е роден в Париж през 1628г. Автор е на много приказки, най-известните сред които са „Спящата красавица", „Синята брада", „Котаракът в чизми", „Пепеляшка" и др. Любопитното е, че едва на 55 години се отдава на литературно творчество, като черпи идеите си направо от „извора", от народното творчество. Богатството на народните приказки привлича писателя с разнообразието на сюжети и образи, с вложения народен опит и мъдрост, с живия си и изразителен език, с богатото си идейно съдържание, с тънкия см хумор.

Епохите като лична съдба в стихотворението "История"

С провокативна полемичност Вапцаров противопоставя двете лица на историята: едното - „томовете", „грамади, натрупани през вековете", засекли единствено големите събития, а забравили, пренебрегнали техния творец - човека, който е второто - личното, интимното лице, спотаило в себе си „простата човешка