“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура.

“Железният светилник” е първата книга от тетралогията на Димитър Талев, посветена на живота и борбите на българите от Македония за просвета, църковна и  национална свобода. Героите от романа сами осъзнават истината, ре родовото е част от общобългарското, което обединява всички, изповядващи една вяра, говорещи един език и имащи една култура. Писателят се обръща към миналото, защото според него историята, спомените са незаменими източници на вълнения, на естетически изживявания. От друга страна, в интереса си към Македония писателят е ръководен от непреодолима носталгия.

Легендата за Ром насочва вниманието към далечното минало („може би преди хиляди години“), към началото на времената, когато се е подреждал светът. Мястото на събитието също не е уточнено, но пространството е разделено. Високите планини горе се обитават от боговете, а долу, в ниското, живеят „щастливи и безгрижни хора“.

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Разказът „По жътва“, публикуван за първи път през 1904 т., е типичен къс разказ – в центъра на повествованието е една конкретна, ясно откроена случка; действието обхваща кратък период от време; героите са малко на брой – двама главни, назовани с имената си, и няколко второстепенни; събитията са поднесени последователно; сюжетът е организиран

В човешкия свят на литературни¬те герои от разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов на пръв поглед доминират редът и ясно определените отношения между хората в един род. Съдбата на всички тях се подрежда според волята на най-възрастния, независимо от техните стремежи, желания и предпочитания.

Предизвикателството срещу Съдбата отдавна занимава съзнанието на хората и ги кара високо да ценят усилията да бъде променен неумолимият `и ход. Не всеки обаче притежава волята да понесе стоически нейните удари или да използва най-рационално даровете `и.

Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света, за абсолютната власт на смъртта над битието. Тяхно ядро е мотивът за тоталната самота на окования във времето и пространството индивид, а водещ патос – чувството за безмислие на човешкото съществуване

Живял в крайните квартали на столичния град, Христо Смирненски е особено чувствителен към съдбата на бездомните деца – най-невинните жертви на един несправедливо устроен свят. Именно тях поетът превръща в герои на стихотворението си „Братчетата на Гаврош“.

Патриархалните родови закони имат сво­ите нравствени опори в почитта към роди­телите, съвестта, достойнството и честта. Всичко това е подчинено на святото задъл­жение да се продължи родът във времето. В годините, когато така безцеремонно се рушат изпитаните през вековете духовни устои, светът на Хайтовите герои излъчва някаква особена, почти екзотична светли­на.

В една от малкото си пестеливи изповеди пред проф. Спиридон Казанджиев Йовков разкрива предисторията на разказа „По жицата". Веднъж, при редовния преглед на хрониката в утринния вестник, той прочита, че някъде из Казанлъшко се появила носеща изцеление според поверието бяла лястовичка и че хората от селата в оня край се втурвали да я търсят.