„По жицата“ – Разказ за страданието, съпричастието и надеждата

В разказа „По жицата“ на преден план излиза проблемът за страданието, вложен в образа на Гунчо и неговото семейство, тръгнало из голямата равнина да търси изцеление. Този проблем е художествено обобщен във финалната реплика на Моканина: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“.

Страдание и съпричастие в цикъла "Зимни вечери"

Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски разкрива страданието на хо­рата в покрайнините на големия град. В те­зи предградия властват отчаянието, мъка­та, бедността и мизерията. Изгубени са ра­достните емоции в живота. Стра­данието е всеобщо.

Съпричастието към чуждото страдание - висша човешка добродетел

(“По жицата” – Йордан Йовков) Йовковият свят е населен от герои, които носят един особен копнеж по красивото и доброто в живота. Тези герои – обикновени селяни, притиснати от мъката и страданието на тежкото ежедневие, притежават отзивчивост към чуждото нещастие и състрадание към другите.