Повестта “Немили - недраги” на Иван Вазов разкрива незаслужено тежката съдба на българските хъшове, които, намирайки се далеч от родината, са мъченици, но в помислите и стремежите си, в своята жертвоготовност за свободата на родината, са славни герои. Първа глава на повестта чрез битоописанието насочва към тежкия и нерадостен живот на българските хъшове на чужда земя – съпътстван от глад и унижения. Началният мрачен пейзаж създава усещането за безнадеждност и обреченост.

Увод: Характеристика на съдбовното време, в което поетът живее: драматична робска действителност, която поставя пред истинските българи въпроса за правилния житейски избор - участие и готовност за саможертва в борбата за свободата на отечеството.

Със стихотворението „Песен за човека" Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песни за човека" от първата си и оста­нала единствена издадена му приживе сти­хосбирка „Моторни песни". В поемата „Песен за чо­века" поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да ни покаже вярата в доброто у човека. Представен е конфликтът между обществото и един обикновен човек в лицето на лирическия говорител, дръзнал да подаде ръка дори на престъпник.

В живота хората се срещат с много трудности. Те могат да се справят с тях единствено чрез силен дух и мисъл за победа. Това е и основната тема на Вазовата повест, която разкрива тежкия живот на българските хъшове в Румъния. Във втора глава на повестта писателят показва мъката на хъшовете, породена от раздялата с родината България, жаждата за борба и невъзможността за нея, както и унижението, на което са подложени от крайна бедност.

Светът на митическите песни е тайнствен и загадъчен. В него витаят свръхестествени същества: самодиви, русалки, змейове, лами. Тези песни съдържат много мъдрост и несравнима красота. Оставят незабравима следа в личното творчество на писатели, композитори, художници.

Трудно е да се определи коя от „сестрите" е по-пленителна в поведението си и кое качество прави Айа предпочитан от автора персонаж. Още в началото Йовков подсказва мотива за своя избор. Айа е „по-малката сестра". И по възраст, и по характер тя е истинско дете на природата.

Романът „Малкия принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери е една от най-четените книги в света. В нея всеки човек открива отговори на въпросите, които го вълнуват.Чрез образа на Малкия принц писателят е изобразил детето у всеки възрастен. Онова дете, което открива ценностите за своя живот.Точно такава е и срещата на малкия принц с лисицата. Тази среща  е толкова важна за Малкия принц, защото той научава какво е приятелство и любов.

Големият майстор на поезията Пенчо Славейков е очарован от богатството на българската народна песен. Поетът черпи вдъхновение от нейните мотиви, които преработва по неповторим начин. В поемата „Неразделни" е възпята силата на вечната и непреходна любов.

Романът “Железният светилник” на Димитър Талев разкрива бавното мъчително раждане на българското самосъзнание на жителите на град Преспа. Много и различни са факторите, съдействащи за пробуждането на българина от вековен робски сън.

В историята на световната литература и философия есето се заражда още в древността, но се утвърждава като самостоятелен жанр през 1580 г., когато френският философ Мишел дьо Монтен издава своите „Опити“ (фр. Essai означава опит). Самото название на жанра подсказва неговите основни характеристики: експерименталност, оригиналност, неограниченост на съдържанието