Животът винаги е бил най-голямата ценност за човека, а смъртта – най-големият му страх. Съзнанието, че сме смъртни, още от древни времена е принудило хората да поставят въпроса за живота и смъртта заедно в центъра на космическия ред и да се попитат какъв е смисълът на техния тъй кратък живот. Първият извод, до който са стигнали, е, че човекът не може да се намесва във въпросите за живота и смъртта – те са във властта на висши сили. Затова всички религии не приемат самоубийството.

Ако се докоснем до духовния свят на древните обитатели на планетата Земя, ще разберем, че са ги вълнували безброй въпроси. В техните представи светът е хаотичен, безначален и безкраен. Свят, в който властват тайнствени сили, определящи живота на всеки един от тях. Стремежът на хората да преодолеят своя естествен страх от заобикалящия ги свят, изпълнен с чудеса, ги е тласкал да търсят обяснения на явленията от действителността, да създават конкретни образи. По този начин е възникнал митът, синоним

В съвременния свят, изпълнен със сложност и бързина, често се забравя истинската същност на човешкото съществуване. Много хора живеят живот, който изглежда изпълнен отвън, но вътрешно изпитват празнота и несигурност. Стихотворението „Молитва“ от Атанас Далчев е дълбоко емоционално произведение, което разглежда темата за фиктивното съществуване и желаното осъществяване. Чрез искрената молба на лирическия герой, авторът подчертава необходимостта от истинска връзка с другите