КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА НРАВСТВЕНОСТ? – Нравственост – нравствеността́, само eд. ч., ж.р. – Съвкупност от норми за човешкото поведение в обществото; морал. – Поведението на човека в обществото и проявените духовни качества. Висока нравственост.

Капиталът е имуществото на едно лице или организация, което се използва за осъществяване на стопанска дейност с цел получаване на печалба. От гледнаточка на счетоводната отчетност капиталът изразява източниците на средства заосъществяването на производствено-стопанската дейност.

Трансформиращ преразказ - особен вид преразказ, който съвместява подробния и сбития, но на творческа основа. Самата дума "трансформация" (лат.) означава преобразуване, видоизменение. Но в каква посока могат да се извършват промените и до каква степен може да се прояви творчеството така, че да не се "загуби" първоизточникът и преразказът да не се превърне в съчинение? Промените на преразказвания текст могат да бъдат в няколко посоки: 1. Преподреждане събитията според тяхната реална последователност.

Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е съществено различен от този на предшествениците и на съвременниците му.

Вазов обезсмъртява героизма на защитниците на Шипченския проход, чийто подвиг до голяма степен предопределя успешния ход на Освободителната за България Руско-турска война от 1878 г. Тази творба е дванадесета и последна поред в цикъла„Епопея на забравените", която единствена завършва не с поражение, а с победа - реална и морална - над вековния враг.

В „Речника на литературните термини” ще намерите следното определение за есето: „...Обикновено се отличава с оригинална композиция, с изискан, цветист стил, изпълнен с афоризми, със самобитни и духовити разсъждения и смели обобщения, които често не съвпадат със системното научно изследване на дадения проблем. Авторите на есето се добират до своите истини и обобщения главно по умозрителен път, благодарение на своята начетеност.” Всъщност, есето се получава от сполучливото съчетание на свободата и мярката.

Знаем вече, че езикът се състои от фонеми, морфеми и думи с които предаваме информация. Но никой не може да общува само с отделни думи – за да има смислено съобщение, те трябва да се свързват така, че да се получат безбройните фрази, изречения и текстове, с които всъщност предаваме информация. Но свързването на думите не става произволно.

Обикновено се казва, че езикът служи, за да се предава информация. Което, разбира се, е вярно, но освен това чрез езика правим и още много други неща – обясняваме, питаме, заповядваме, хвалим, подиграваме (се) и т.н. За да се постигнат тези цели, е нужно изказването да бъде построено по определен начин – подбор на изразните средства, словоред, интонация, логически ударения, паузи и др.

Общуването между хората би било невъзможно, ако те употребяват думите с различно значение. Но употребата им с едно и също значение не става автоматично, защото много от думите в езика имат повече от едно значение. Ето например думата „път“. В следните три изречения нейното значение е различно: Колата караше бавно по горския път.

Правилният изговор е важен не само за нормалното протичане на общуването, но и за определяне на социалния престиж на човека. Хората, допускащи в речта им да проличат диалектни особености, обикновено не се ползват с голямо уважение. За да се постигне това единство при изговора на звуковете и думите, книжовният език е изработил специална правоговорна норма.