"Пътешествията на Гъливер" - сюжетът и хуманитарните търсения на времето

"Пътешествията на Гъливер" - Сюжетът и хуманитарните търсения на времето Характерна черта на романа за приключенията на Гъливер е неговата конкретизация във времето. В него са посочени дати и години, от които на всеки читател става ясно, че животът на Гъливер протича в историческата епоха след смъртта на Кромуел и реставрацията на кралската власт (1660),

„Дон Кихот“ - Сюжетът и хуманитарните търсения на времето

Идеята, която превръща походите на Дон Кихот и Санчо Панса романов сюжет, се основава на сблъсъка между реалната земна действителност и измислените представи за света. Този сблъсък пронизва целия роман, като в част от случките нереалните представи се провалят и Дон Кихот яде бой. В други епизоди идеалната представа за света удържа победа.

„Дон Кихот“ - сюжетът и хуманитарните търсения на времето

Идеята, която превръща походите на Дон Кихот и Санчо Панса романов сюжет, се основава на сблъсъка между реалната земна действителност и измислените представи за света. Този сблъсък пронизва целия роман, като в част от случките нереалните представи се провалят и Дон Кихот яде бой. В други епизоди идеалната представа за света удържа победа.

„Дон Жуан“ – Сюжетът и хуманитарните търсения на времето

Животът на Байрон преминава под знака на общественото отхвърляне и изгнание. Но неговото непрекъснато бягство не е израз на слабост. Напротив, по този начин поетът изразява протеста си срещу лицемерния морал на английското общество, проявяващ се във всички сфери на живота.

Сюжетът на приказката „Тримата братя и златната ябълка“

Сюжет се нарича система от случки и събития, в която се проследява развитието на действието и се разкриват човешки характери и взаимоотношения. В приказката „Тримата братя и златната ябълка“ сюжетът представя живота в семейството на тримата братя, опитите на синовете да опазят семейната ценност, премеждията на най-малкия брат на долната земя и завръщането му в родния дом.

Сюжетът на песента „Троица братя града градяха“

Всеки фолклорен текст се създава, за да съобщи нещо важно на общността, да отправи към нея послание. Често то не се разбира от съвременните читатели, тъй като днес имаме различни от тези на предците ни представи за света и за ценностите в живота. В миналото отделният човек бил много по-тясно свързан с колектива, към който принадлежал, бил изцяло зависим от него.

Сюжетът на романа „Железният светилник“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Действието в романа „Железният светилник“ протича в продължение на трийсет години. Всъщност в началото и края на книгата са споменати и единствените точни дати. В началото е казано: „Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833...“, а в края стои: „Преспа град. м. декемвриа лето госп. 1864.“ Това е времето, в което протича процесът, който обикновено наричаме Възраждане.

Сюжетът на очерка „Бай Ганю журналист“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Основната тема на книгата „Бай Ганю – невероятни разкази за един съвременен българин“ е трудният път на младата българска нация към модерността. А този път е труден, защото някои хора възприемат основните принципи, върху които се гради модерното общество – законите, институциите, политическите партии, свободното слово и независимия печат – посвоему, по байганьовски.

Сюжетът на комедията „Балкански синдром“ и проблемът за отношението между родно и чуждо

Сюжетът на „Балкански синдром“ е построен по своеобразен начин. Авторът използва похвата „театър в театъра“, открит през 18. век от италианския автор на комедия дел’арте Джан Батиста Андреини в пиесата му „Две комедии в една“. Този похват разрушава хилядолетната театрална условност, при която между историята, разигравана на сцената, и зрителя минава ясна и непреодолима

Сюжетът на одата „Паисий“ и проблемът за миналото и паметта

Сюжетът на „Паисий“ следва същата схема, по което е построена и одата „Левски“. В усамотението на манастирска килия героят произнася дълъг монолог, с който дава израз на ценностите, в които вярва. След това тръгва да убеждава своите сънародници да възприемат тези ценности, защото само така ще постигнат мечтата си – да станат свободен и независим народ. Но докато при „Левски“