Анализ на стихотворението ,,Аз искам да те помня все така...“

Творбата е написано през 1913г. и излиза за първи път в сп. „Смях”, г. III, бр. 15 от 3.09.1913г. Посветено е на рано починалата от туберкулоза учителка Мара Василева – Звънчето. Този факт и съдържанието на творбата я определят като любовна елегия.

Димчо Дебелянов – „Аз искам да те помня все така“ (Анализ)

1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА Идеята за създаване на стихотворението „Аз искам да те помня все така“ се ражда у Дебелянов във връзка със заминаването на неговата приятелка Мария Василева – Звънчето да учителства в Козлодуй. Постепенно обаче този битов повод прераства в едно дълбоко и силно обобщение за трагедията на невъзможната любов. Между първата и втората

"Да, чуйте: исках, исках, и така сгреших!"- осъзнатата жертвоготовност на Прометей

В митологията Прометей е бог от поколението на титаните, свързан с огъня и занаятите. Когато Зевс сваля от трона своя баща Кронос, Прометей е от малкото, приети добре от новия бог, защото му оказват помощ, но постепенно обаче той е изместен от олимпийския бог Хефест.

Аз искам да те помня все така… - Димчо Дебелянов

Аз искам да те помня все така:     бездомна, безнадеждна и унила,     в ръка ми вплела пламнала ръка     и до сърце ми скръбен лик склонила.     Градът далече тръпне в мътен дим,     край нас, на хълма, тръпнат дървесата