Петко Рачев Славейков е първият многостранно изявен представител на българската възрожденска литература, който със своя самороден талант, горещо родолюбив и енциклопедични интереси допринася извънредно много за нейното утвърждаване и развитие. Той откликва успешно и адекватно на повелите на своето време не само с дейността си на учител, книжовник и борец за църковна независимост, но и е неоспоримите си завоевания като поет, писател, публицист, преводач и фолклорист. Никой от известните
Фолклорът се ражда след митовете, взаимства представите за света от тях и ги пренася в бита на човека. Той бележи един по-късен културен етап от развитието на словесността. Създадените от него текстове не са свещени, но са любими и обичани от хората. В центъра на вниманието е светът на човека – нрави, обичаи, трудови порядки, социални взаимоотношения, нравственост. Подобно на митовете, фолклорните песни и приказки са анонимни, плод на колективното устно творчество и съществуват в безброй варианти.
Степени на свобода на механизъм са броят на променливите обобщени координати, чрез които се определят еднозначно положенията на всички звена спрямо стойката. По-кратко казано, степените на свобода на механизъм съвпадат с броя на независимите променливи обобщени координати.
Степени на свобода на механизъм са броят на променливите обобщени координати, чрез които се определят еднозначно положенията на всички звена спрямо стойката. По-кратко казано, степените на свобода на механизъм съвпадат с броя на независимите променливи обобщени координати. Промяната на обобщените координати във времето дефинира еднозначно и движението на звената. Чрез обобщените координати се задава положението на звена с просто движение – ротация или транслация. Тези звена се задвижват по някакъв начин, например ръчно, с електромагнити, хидро или пневмо-цилиндри, двигатели. Това показва, че степените на свобода са равни на броя на необходимите задвижвания на механизма и в частност на броя на двигателите.
През 1881 г. Марк Твен издава първия си исторически роман „Принцът и просякът”. В него се разказва измислена история, но един от главните персонажи – принцът, е историческа личност. Сюжетът на романа представя един много популярен в литературата мотив – този за двойниците. В един и същи ден се раждат две деца, които си приличат като близнаци. Едното дете е първородният син на краля, а другото – третото дете в семейството на много бедни хора. Всяко от тях живее в своята среда и много иска да види и
1. Характеристика на есето по житейски проблем Есето представлява аргументативен текст, който се фокусира върху: Формулиране на теза по даден въпрос; Разглеждане на различни аспекти на проблема; Подкрепа на тезата чрез аргументи, базирани на личен опит, литературни творби, филми, театрални постановки и житейски наблюдения. 2. Планиране на есето върху житейски проблем в художествената литература Изясняване на конкретния житейски въпрос, който ще бъде анализиран; Доказване на тезата
Старобългарската творба „За буквите...” носи белезите на характерния за епохата стил на художествения и жанров синкретизъм. Тя е едновременно научно съчинение (трактат), художествена полемика, т.е. спор, реализиран със средствата на риториката, и апология - защита на научна теза или художествено твърдение с настойчивите и силно въздействащи внушения на публицистиката. Разнообразието от жанрови форми - трактат, полемика и апология - създава особената специфика на стиловия изказ и
Исторически контекст и светоглед на Джонатан Суифт. Джонатан Суифт (1667–1745) е изтъкнат сатирик, писател и публицист, роден в Дъблин по време на епохални социални и политически промени. Той израства в сложния период между две революции в Англия – екзекуцията на крал Чарлз I през 1648 г. и т.нар. „Славна революция“ от 1688 г., която утвърждава буржоазията като водеща сила в обществото. Тези исторически катаклизми оформят неговия мироглед и критичен подход към социалните реалности.
Както вече знаем, интерпретативното съчинение, за разлика от есето, разработва проблеми, възникнали при анализа на друг текст – най-често художествен. Независимо от това какъв е проблемът – житейски, морален, граждански или естетически – задачата на пишещия е да разбере как този проблем е разработен в едно или няколко художествени произведения. С други думи, тук в центъра застава именно другият текст, текстът, който се подлага на интерпретация. Затова и този вид съчинения принадлежат не към
I. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА 1. Припомнете си: Какво представляват митовете; защо човекът ги създава? Какви са различията и сходствата между човека и бога в олимпийския период на древноелинската митология? Помислете защо боговете са безсмъртни. Обвържете разсъжденията си с отношението на човека към смъртта и със стремежа на човека към сигурност и защитеност. Помислете какво е характерно за божествените закони. 2. Проучете и помислете: Какво представлява полисът като