Позната като една от многото героини в Тиванския митологичен цикъл, Антигона е вече цялостно изграден драматургичен образ в едноименната трагедия на Софокьл. Сюжетът се развива около острия конфликт, възникнал след смъртта на Полиник, брат на Антигона.

Главната героиня в трагедията „Антигона” е художествено въплъщение на тази характерна особеност за драматургията на Софокъл. Дъщерята на Едип е преди всичко човек със свой нравствен облик. Затова и следва неписаните Божии правила, тоест повелите на човешкото са висш нравствен закон за изява на личностните й качества.

Както във всяка конкретна творба на Светослав Минков, така и в разказа „Да­мата с рентгено­вите очи” първо­началната идея идва от необикновена случка. Желанието на автора е да прео­долее всяка „неясно­та” чрез достигане до „светлина”, както неведнъж споделя. А това е възможно да стане посредством избора на компози­ция, която предста­вя персонажите чрез колаж от отделни фрагменти, повтарящи се циклично. Неслучайно акцентът е поставен върху създаването на „готов модел” за поведение чрез подмяната на доминиращите „ценности”, изразени посредством взаимоотношенията между героите без лица.

Типичното и характерното за социалната действителност на обществения живот във Франция през първата половина на XIX век е обект на художествено изображение в творчеството на Оноре дьо Балзак. Авторът на „Човешка комедия” (поредица от романи, включваща 87 написани произведения от общо 143 творби по първоначален замисъл)

Със своята нравоучителна повест "Маминото детенце" Любен Каравелов се нарежда сред най-изявените възпитатели па българския народ. В духа на възрожденската традиция авторът се стреми да убеди читателя в достоверността на сюжета, като внушава идеята, че нравствени зарази като себичността, сребролюбието, консуматорството и свързаните с тях безотговорност, пиянство,

Проблемът за нисходящия развой на родовите генерации във времето е трайна тема в световната литература (“Антигона”, “Еглетиерови”, Буденброкови”, “Форсайтови” и мн. др.). Нейно идейно ядро е мотивът за семейния грях и неговото изкупление. Той се отъждествява с кръвосмешение (Едиповия грях), детеубийство (“Медея”), отцеубийство, братоотстъпничество и т.н. Въпросът за фамилната вина в повестта “Гераците”, довела до нравствения разпад, е дискусионен в българската литературна критика.

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората  световна война. Подобно на много други български романи, и той започва като семеен роман, в който случващото се в рода и семейството винаги е на фона на големите събития

Романът “Железният светилник” на Димитър Талев разкрива бавното мъчително раждане на българското самосъзнание на жителите на град Преспа. Много и различни са факторите, съдействащи за пробуждането на българина от вековен робски сън.