Някаква зловеща прокоба тегне над най-големите български поети. Точно когато са навлезли в най-зрялата си поетическа възраст, повечето от тях биват убивани или умират. Билото на българската поезия се крепи на имената на Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Гео Милев, Никола Вапцаров - всички убити преди или малко след като са навършили Христова възраст. Сред тях Христо Смирненски може да бъде отличен с две „най" -живял е най-кратко и е написал най-много.

Димчо Дебелянов е най нежният български лирик. Поет е по призвание. Той принадлежи към литературния кръг “Звено”. Това е най-значителната “крепост” на втората вълна на българската модерна литература от началото на века.