Шпонкови, шлицеви и пресови съединения. Изчисляване и избиране по каталог при статично натоварване

Разглобяеми са тези съединения съединяването и разединяването на елементите може да става многократно, без да се нанасят повреди на свързваните детайли или свързващите елементи. Към тях спадат шпонковите, шлицевите, винтовите, клиновите, щифтовите и др. съединения. Шпонковите и шлицевите съединения служат за свързване на вала и главините на монтираните върху него детайли като предават и въртящ момент. И двата вида съединения могат да бъдат както подвижни така и неподвижни, т.е. да позволяват или не осеви премествания на съединените детайли. Шпонките обикновено се монтират със стегнатост в канала на вала и с хлабина в канала на главината, като при подвижните съединения шпонката се застопорява с винтове.

Бунтът срещу изостаналостта на един затворен свят - („Преди да се родя и след това…”)

Времето не спира своя ход, но променя отношението на човека към онова, което вече е преживял, и към нравствените ценности, от които се ръководи в своя живот. Книгата на Ивайло Петров „Преди да се родя и след това" представя пред читателя един нов и различен поглед към традиционните ценности в българското село.

Обичаите и нравите в преобърнатия родов космос - („Преди да се родя и след това…”)

Заглавието на творбата на Ивайло Петров привлича вниманието с необичайната си смислова насоченост. Читателят може би очаква повествование, изпълнено със спомени на други хора за основния персонаж, които биха били свързани с времето, отбелязано в заглавието. Едва ли обаче може сериозно да се възприеме възможността някой да разкаже за всичко преживяно от все още неродения човек.

Героите в повестта между реалността и играта - („Преди да се родя и след това")

В своя творчески път Ивайло Петров многократно поставя на изпитание литературната критика и читателите с необичайния си подход към проблемите и човешките взаимоотношения. Не прави изключение и по¬вестта „Преди да се родя и след това", която засяга проблеми и отношения, считани за неподвластни на критика, дори за сакрални, след като достатъчно дълго са идеализирани от

Неразглобяеми съединения – видове, конструктивни особености. Товароносимост на съединения чрез заваряване, спояване и залепване. Нитови съединения.

1. Неразглобяеми съединения. Неразглобяеми са съединенията, при които за разединяване на елементите е необходимо разрушаване на поне един от свързаните елементи или на спомагателен елемент. Към тях се числят съединенията получени посредством заваряване, спояване, залепване и нитоване. Условно към неразглобяемите съединения се причисляват и пресовите съединения. Въпреки, че този вид съединения подлежат на разглобяване за неговото осъществяване са необходими специални условия като например нагряване при горещо пресовите или прилагане на големи сили при студено пресовите съединения. 1.1. Заваръчни съединения. 2. Нитови съединения.

Иронията в повестта „Преди да се родя и след това”

Повестта „Преди да се родя и след това" привлича читателя още с оригиналното си заглавие. То предполага едно твърде нестандартно и безспорно оригинално повествование, насочено към предполагаемите мисли и преживявания на неродения още автор. Творбата на Ивайло Петров преобръща посоката на времето и в резултат на това всичко става различно.

Идеалът или келепирът - това е въпросът

Това е въпросът, но не съвсем. Защото за много хора този въпрос е напълно излишен. И не, защото го няма доброто или хуманното у българина. Няма го чувството за национална принадлежност, няма го идеала. А без идеал - за каква нация можем да говорим? И така и до днес - нямаме си ний идеал.

От „Тоя възел" до „Това кръстопътче" - (Николай Хайтов - „Дервишово семе")

Сборникът „Диви разкази” от Николай Хайтов изобразява един първичен по истинността си и красив родопски свят, населен със силни герои. Включеният в него разказ „Дервишово семе” поставя сериозни човешки проблеми, произтичащи от сблъсъка на традиционните родови ценности и чувствата на самосъзнаващата се личност.

„Да направя това добро… клетнику!“ – II част на „Една българка“ от Иван Вазов

Втората част на разказа е завръзка в сюжетното развитие, защото в нея се представя основният конфликт – героинята нарушава заповедта на турците и обещава да помогне на един от Ботевите четници. Случката, за която се разказва, предшества срещата на Илийца със заптиетата. Едва сега читателят разбира, че жената упорито настоява да премине на отсрещния бряг на реката, защото има и втора причина

Това й се видя опасно, но друг избор не й оставаше - „Една българка" (ІV част)

В разказа „Една българка" Иван Вазов разкрива нравствените добродетели на една обикновена жена от народа. Чрез образа на баба Илийца той показва на какво е способен човек, когато изпитва възвишени чувства и се ръководи в живота си от непреходни ценности. Добродетелите на баба Илийца се открояват в най-голяма степен в IV глава на разказа