Свидетел на грозна обществена действителност, Вазов търси нови художествени образи, контрастни по естетическо въздействие, с които да изрази човешкото си и личностно несъгласие с безнравствеността на времето.

Зимното слънце биеше добре в стаята ми. Един голям златен сноп зари, широк колкото прозореца, през който минаваше, падаше наклонно въз килима и се пречупваше в един ъгъл на писмения ми стол, от което озареният къс на сукното пламваше в ярка зеленина.