Сред великите трагици на античността Софокъл пръв възлага на човека мисията да отстоява в противоборство със съдбата своето право на живот и на свободен избор, изграждайки образи, отличаващи се с непостигната дотогава психологическа дълбочина на характерите. Героите на Софокъл в крайна сметка не успяват да се преборят с отредената им съдба, но поне с всички сили се

Човешкият живот е поредица от отговорности. Обичта също е вид отговорност, но от самия човек зависи как и доколко ще бъде изпълнен дългът му към другия. С този общочовешки проблем се сблъскваме в трагедията „Антигона“ — хронологически първата „образцова“ трагедия сред творбите на Софокъл. Когато големият трагик започва да пише „Антигона“, сюжетът й вече е използван от Есхил

Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на мисловното прозрение.

Епохата на Ренесанса е епоха на човека, наличността и като нейна рожба, Шекспир създава своите произведения изключително и само за това най-съвършено същество, носител едновременно на силни чувства и висш разум. Именно затова в трагедията „Хамлет“ драматургът обрисува своите герои като пълнокръвни образи със собствени възгледи и лични драми.

I. Увод „По жицата” на Йордан Йовков е разказ за страданието и надеждата, за безкрайния път към чудодейното изцеление. Още в началото на творбата е въведен образът на злочестия баща Гунчо, видян през погледа на Петър Моканина. II. Теза Гунчо трогва с душевната си щедрост, с бащината си любов към Нонка, с отдадеността на родителския дълг. Страданието на дъщерята е

Ренесансът в Англия обхваща периода от края на XV в. до 30-те години на XVII в. Проявява се интерес към старогръцката и римската литература. Популярни са „Успоредни животописи“ на Плутарх (биографии на знаменити личности от Античността) и кървавите трагедии на римския драматург и философ Сенека.

Драмата „Антигона“ е любимата творба на нейния автор — Софокъл. Със своята идеална композиция и с поставените в нея проблеми тя дава основание на древните елини да я нарекат „Царица на трагедиите“. Всъщност те са имали пълно право, след като и днес тя звучи актуално. Творбата е изградена около конфликта между смелата девойка Антигона, защитаваща Божиите измерения

Имало едно време една красива страна с великолепна природа. В нея живеели хора от различни раси, които обаче не се разбирали особено добре. Отначало те уж си разделили териториите, но после всяка раса решила, че трябва да притежава без остатък този райски кът.

Трагедията "Електра" представя в пълнота посочените особености на драматургичния маниер на Еврипид. В неговата интерпретация се откриват редица нови моменти спрямо оформилата се традиция. На първо място героинята има водеща роля в организирането на отмъщението. Нейната мотивация е разгърната детайлно в пролога и парода. В нетипичното за трагедия пространство – пред бедната селска хижа – героинята окайва своето настояще.

I. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА 1. Припомнете си: Какво представляват митовете; защо човекът ги създава? Какви са различията и сходствата между човека и бога в олимпийския период на древноелинската митология? Помислете защо боговете са безсмъртни. Обвържете разсъжденията си с отношението на човека към смъртта и със стремежа на човека към сигурност и защитеност.