Софокъл – „Едип цар“. Символиката на слепотата и зрението в трагедията.

Сред великите трагици на античността Софокъл пръв възлага на човека мисията да отстоява в противоборство със съдбата своето право на живот и на свободен избор, изграждайки образи, отличаващи се с непостигната дотогава психологическа дълбочина на характерите. Героите на Софокъл в крайна сметка не успяват да се преборят с отредената им съдба, но поне с всички сили се

Софокъл – „Антигона“. Обич и отговорност в трагедията.

Човешкият живот е поредица от отговорности. Обичта също е вид отговорност, но от самия човек зависи как и доколко ще бъде изпълнен дългът му към другия. С този общочовешки проблем се сблъскваме в трагедията „Антигона“ — хронологически първата „образцова“ трагедия сред творбите на Софокъл. Когато големият трагик започва да пише „Антигона“, сюжетът й вече е използван от Есхил

Символиката на слепотата и зрението в трагедията "Едип цар"

Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на мисловното прозрение.

Проблемът за правилния избор в трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир

Епохата на Ренесанса е епоха на човека, наличността и като нейна рожба, Шекспир създава своите произведения изключително и само за това най-съвършено същество, носител едновременно на силни чувства и висш разум. Именно затова в трагедията „Хамлет“ драматургът обрисува своите герои като пълнокръвни образи със собствени възгледи и лични драми.

Ренесансът в Англия и трагедията „Хамлет“

Ренесансът в Англия обхваща периода от края на XV в. до 30-те години на XVII в. Проявява се интерес към старогръцката и римската литература. Популярни са „Успоредни животописи“ на Плутарх (биографии на знаменити личности от Античността) и кървавите трагедии на римския драматург и философ Сенека.

Софокъл – „Антигона“. Трагедията на силните личности в драмата.

Драмата „Антигона“ е любимата творба на нейния автор — Софокъл. Със своята идеална композиция и с поставените в нея проблеми тя дава основание на древните елини да я нарекат „Царица на трагедиите“. Всъщност те са имали пълно право, след като и днес тя звучи актуално. Творбата е изградена около конфликта между смелата девойка Антигона, защитаваща Божиите измерения

Думите на Хемон от трагедията "Антигона" - повод за есеистични размисли

Имало едно време една красива страна с великолепна природа. В нея живеели хора от различни раси, които обаче не се разбирали особено добре. Отначало те уж си разделили териториите, но после всяка раса решила, че трябва да притежава без остатък този райски кът.

Нововъведенията в трагедията "Електра"

Трагедията "Електра" представя в пълнота посочените особености на драматургичния маниер на Еврипид. В неговата интерпретация се откриват редица нови моменти спрямо оформилата се традиция. На първо място героинята има водеща роля в организирането на отмъщението. Нейната мотивация е разгърната детайлно в пролога и парода. В нетипичното за трагедия пространство – пред бедната селска хижа – героинята окайва своето настояще.

План за есе върху трагедията на Софокъл „Антигона“. Божествените и човешките закони

I. ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА 1. Припомнете си: Какво представляват митовете; защо човекът ги създава? Какви са различията и сходствата между човека и бога в олимпийския период на древноелинската митология? Помислете защо боговете са безсмъртни. Обвържете разсъжденията си с отношението на човека към смъртта и със стремежа на човека към сигурност и защитеност.

„Антигона” - трагедия за силната и непреклонна личност

Трагедията “Антигона” на Софокъл отразява мисловните търсения на своето време, вечните въпроси за човека и неговия житейски избор. Те получават израз в ефектния образ на Антигона,  впечатляваща със своята нравствена красота и твърдост. Двигател на драматическото действие в трагедията е нейният конфликт с владетеля на Тива, Креон. Той също носи чертите и вината на типичен трагически герой, но именно Антигона остава в смисловия фокус на творбата през цялото време.