Драматичното и трагичното в образите на Ахил и Хектор

Поемата Илиада , разказва за събития от далечното минало на Микенската епоха , когато ахейците непрекъснато извършвали военни набези по малоазийското крайбрежие в близост до богатата и укрепена Троя. Разкопките на Шлиман доказват , че такъв град е съществувал на входа на Дарданелите на малоазийския бряг и стените му са били широки от 6 до 10 метра.

Героичното и трагичното в образа на народа в поемата “Септември” на Гео Милев

Гео Милев се вписва в едно проблемно поле на българската литература, което чертае модернистичното виждане за света и човека. За него Антон Страшимиров казва, че е “от личностите, които се раждат веднъж на сто години”. Двете списания, които издава – “Везни” и “Пламък”.

Трагичното в образа на Едип

Софокьл довежда старогръцката трагедия до раз­цвет и успява да я превърне в истинска драма - с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи. Неслучайно той е печелил 24 пъти първа награда в драматическите състезания и е бил високо ценен от съвременниците си. Достиг­налите до нас негови творби доказват, че Софокъл е майстор на трагическите характери. Неговите ге­рои се борят със съдбата си, дори когато тя е пре­допределена. Трагедията „Едип цар" е призната за съвърше­на драматургична творба в старогръцката литература.

Трагичното и прекрасното в селското битие

В творчеството на Елин Пелин българското село е синтетичен образ, обединяващ различните естетически лица на човешкия свят – идиличното, трагичното и комичното. Той е изграден чрез синхрона на две противоположни гледни точки върху селската битност – социално-критическата и романтико-естетическата. Те обуславят двата основни типа герои в неговите разкази – социални персонажи, разкрити в конфликт с властващото безправие, и романтични чудаци, пребиваващи в света на приказните фантазии и нестандартни творчески начинания.

Трагичното в поезията на Яворов

Трагичното е естетическа доминанта в поезията на Яворов. Централен носител на идеята за трагическата обреченост на човека е нейният лирически герой. Основните художествени образи извън аза (майка, родина, любима, изгнаници, безотечественици, отчаяни труженици) и основните понятия (минало-настояще-бъдеще, добро-зло, красиво-грозно, живот-смърт, знание-незнание, любов-омраза) също носят трагически характеристики.

Трагичният сблъсък на патриахалния свят с морала на буржоазното общество в повестта “Гераците” на Елин Пелин

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.