Хубаво е извън града. Лято е, ръжта жълтее, овесът зеленее. Щъркелът се разхожда из ливадите и си говори нещо на египетски. Край полетата и ливадите се простират големи гори.

ОСОБЕНОСТИ НА ТРАНСФОРМИРАЩИЯ ПРЕРАЗКАЗ Трансформиращият преразказ е вид творчески преразказ. Названието му произлиза от глагола трансформирам, който означава видоизменям, преобразувам, променям. Когато се създава трансформиращ преразказ, трябва да се направят промени в преразказвания текст, свързани с конкретно поставена задача.

Прочетете фолклорната приказка. ДАРЕНИТЕ ГОДИНИ През един суров зимен ден, когато дърво и камък се пукали от мраз, конят, волът и кучето отишли при човека и похлопали на вратата му. Кой хлопа? – попитал човекът Ние: конят, волът и кучето. Какво искате? Искаме да влезем при тебе, за да се постоплим до твоето огнище. Ако не ни отвориш вратата си, ще умрем от студ.

Прочетете откъса от „Приключенията на Лиско“. РАЗМИСЪЛ ... Лиско стоеше под едно голямо дърво и мислеше. „Разбирам... трийсет дни, но трийсет и един – не! Трийсет дена можеш да бъдеш примерен, но трийсет и един – това е невъзможно. Трийсет и един дена никой не може да бъде послушен, колкото и послушен да е той.“

Прочетете фолклорната приказка. ГЛУХАРЪТ И ЛИСИЦАТА Глухарът бил кацнал на едно дърво. Лисицата се приближила и му казала: Здравей, глухарче, приятелче мое, щом ти чух гласчето, веднага дойдох да те навестя. Благодаря ти за добрата дума – казал глухарът Лисицата се престорила, че не е дочула, и казала:

В търсене на магическия меч, Руслан попада в едно поле, където се сблъсква с огромна омагьосана глава, която му разказва следната история. Някога Главата е била безстрашен юнак като Руслан, но за зла съдба тя е имала по-малък брат, съперник и злодей, наречен Черномор. Бил дребен той, джудже с дълга брада, която го правила силен. Завиждал на брат си за високия му ръст, нищо че бил прост.

-    Гевреци, гевреци! - извика старият геврекчия, както викаше всяка сутрин по Чочовата улица. Чочо Пипонкьов изскочи навън, като държеше ръцете си отзад,. И приближи до кошницата на геврекчията. -    Ще купиш ли, Чочо? -    Нямам пари, чичо!...

Аз съм селянка от Челопек, с болното си внуче на ръце съм се запътила към Черепишкия манастир. От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле. Не му помогнаха, нито хекиминът, нито баянета и затова реших да се помоля на Света Богородица. По пътя към манастира, минавайки през Церовата гора срещнах бунтовник, който ме помоли за помощ.

Баба Илийца тръгва към Искъра, зад който я чака бунтовникът. Тя е много смутена, защото не можа да каже и да се посъветва с калугера. Дрезгавата нощ прави природата зловеща. В душата на Илийца се таи тревога. Когато тя стига върха на големия бряст, сяда да си почине на студената земя. След кратко време тръгва, но не минава през селото, защото се страхува. Тръгва наляво от него, по брега на урвата и слиза през нивите. Скоро старицата стига до реката. Вижда ладията на брега.

Баба Илийца най-после стига до отсрещния бряг. Тя слиза от ладията с детето на ръце и тръгва нагоре към гората. Когато стига до мястото на което се бяха срещнали с бунтовника, тя вижда човешка сянка и се досеща, че това е той. Момъкът излиза. Селянката го поздравява и му дава парче хляб.