Беше май 1762 година. Веселото пролетно слънце грееше над островърхите къщи на малкото ни градче. Баща ми Леополд Моцарт- композитор и оркестрант беше седнал над клавесина и композираше един малък менует. Самият архиепископ го беше поръчал за рождения ден на една от племенничките си. Като го завърши извика името ми през прозореца. С неудоволствие оставих двете момчета, с които си играех на двора и бавно се изкачих по високата стълба.

Трансформиращ преразказ - особен вид преразказ, който съвместява подробния и сбития, но на творческа основа. Самата дума "трансформация" (лат.) означава преобразуване, видоизменение. Но в каква посока могат да се извършват промените и до каква степен може да се прояви творчеството така, че да не се "загуби" първоизточникът и преразказът да не се превърне в съчинение? Промените на преразказвания текст могат да бъдат в няколко посоки: 1. Преподреждане събитията според тяхната реална последователност.

Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.Ботев падна,беше казал някой и всички се изпокриха по домовете си. Но жените, нехаейки или незнаейки бяха тръгнали към нивите. Горкото ми внуче, се влошаваше. Сърцето ми се късаше да го гледам как страда. Единственото, което можех да направя е да го заведа в манастира, за да му четат за здраве. Бягайки към брега, бързайки да стигна навреме до манастира, по пътя се молех на Бог да поживи детенцето ми. Шепнах на внучето си и го успокоявах с думи.

...Милено... Милено... къде се дяна?- завика малко обезпокоен той и внимателно впи очи в мрачината. Тук съм де - обади се ясен женски глас от малката градинка зад воденицата. -Тук съм, тук. Хайде, прибери се, стана късно! - викна малко наставно старецът. Е, нека полея... Жегата е прегорила всичко! - обади се Милена. Гласът на клопатарчето мерно