Когато се върнахме с Македонски в кръчмата, Странджата вече беше подготвил обяда и чакаше своите обичайни посетители - хъшовете. Скоро те дойдоха, обядът започна. Докато се хранехме, те оживено приказваха по различни теми, надигайки чашите с вино. Всички вземаха участие в тях, единствено аз стоях в края и тихо обядвах. След като изпитите чаши загубиха своя брой, между хъшове избухна спор, който можеше да доведе до фатален край.

Трета глава заема особено важно място в сюжета на творбата. В нея се разказва за срещата между принца и просяка, която се оказва съдбоносна и за двамата герои. Тя променя за дълго време живота им и ги пренася в светове, чиито правила не познават.

Върнахме се в кръчмата на Знаменосеца. Той беше приготвил обяда и чакаше редовните си посетители - хъшовете. Скоро те започнаха да прииждат и обядът започна.  На масата се зародиха разнообразни и оживени разговори.

От всяка страна на царския дворец стои по една жива статуя, облечена в лъскава стоманена броня. Много селяни и граждани се стичат към двореца, за да видят някоя царска особа. Тук е и Том, дошъл да види малкия принц. Той забелязва в градината хубаво момче, почти на неговата възраст, облечено в коприна и атлаз. На бедрото му виси малка сабя и меч със скъпоценни камъни, а на главата носи кепе с пера и блестящ елмаз. Това хубаво момче е Едуард Тюдор – уелският принц.

Том приближава до оградата на двореца и в градината вижда момче, облечено в красиви дрехи. На бедрото му има малка блестяща сабя, обуто е в прекрасни ботуши, а на главата му блести червено кепе с пера и елмаз. Бедното момче разбира, че това е Уелският принц и се радва, че най-после мечтата му да го види се сбъдва. Малкият просяк се вълнува. Иска да се приближи до принца, но един от стражарите го хваща грубо и го захвърля към тълпата.