Ботевата “Елегия” – гневно изобличение на философията на търпението и примирението

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си обръщение «О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се наречеш Българин?»

Ботевата “Елегия” – гневно изобличение на философията на търпението и примирението

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си

„Пространното житие на Константин-Кирил Философ“ – (Анализ)

Авторът на творбата е неизвестен, но има голяма вероятност да е създадена от св. Климент Охридски. Той е сред най-близките ученици и съратници на първо- учителите. До голяма степен на него дължим пренасянето, съхраняването и продължението на тяхното дело в България. Автор е на множество похвални слова и поучения, както и на църковна поезия.

Пространно житие на Константин-Кирил Философ - Климент Охридски

Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината — защото той не иска смъртта на грешника, а покаяние и живот, макар че човекът твърде много клони към зло, — не оставя човешкия род да отпадне поради слабост, да се поддаде на дяволска съблазън

Гневното изобличение на философията на търпението и примирението в "Елегия"

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си

„В полите на Витоша” – философски измерения на трагичното

“В полите на Витоша” е отпечатана през юли 1911 г., но реакциите на критиците са ужасни. Ето част от тях: Ако авторът й не бе Яворов, тя не би вдигнала голям шум.

Страданието във философската лирика на Яворов

Страданието е основна психологическа и идейно-духовна характеристика на цялото творчество на Пейо К. Яворов. Народ, родина, личност, настояще, бъдеще, любов, красота, мечти, спомени, копнежи - всички образи и мотиви в Яворовата поезия са обгърнати от емоционалната атмосфера на страданието.

Човекът и философът Вазов в романа „Под игото“

Патриархът на българската литература Иван Вазов твори в дълъг диапазон от бреме — през османското владичество и в годините, когато България е вече свободна и изправена пред проблема за своето културно строителство. В това отношение на литературата се „пада“ голяма част от разрешаването на този проблем. Творчеството на писателя отразява една от най-драматичните

Жизнена философия и народна мъдрост в пословиците и поговорките

Пословиците и поговорките са най-кратките народни умотворения. В максимално лаконична форма те разкриват богатия житейски опит, натрупан от българина през вековете. В тях намира израз трезвият размисъл и самокритика на народния творец. Със завидно точен език са казани неоспорими истини, отразяващи отношението към милосърдието, трудолюбието, скромността, лъжата, пиянството