Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. В поемата “Хайдути”, Ботев изцяло стъпва върху традицията на българската народна песен, за да предаде живота,

Образът на майката в Ботевата поема „Хайдути” е разкрит в разговора между нея и сина й. Сблъскват се волнолюбието на Чавдар, жадуващ за хайдушки подвиг, и болката на майката - изправена пред раздяла с едничкото си чедо. Тя страда за страшния и опасен път на сина си, но същевременно се гордее с избора му. Тя се раздира от нежелание и желание.

Поемата „Хайдути” е отпечатана през 1871 г., но Ботевите съвременници разказват, че тя е създадена пет години по-рано в Одеса. Поетът дълго време не я записва, а предпочита да я пее, защото, както други негови творби, и тази се ражда от зазвучалата музика на песента първо в душата. Като творец Ботев се формира под влияние на народнопесенните традиции на българския фолклор.

Хайдушките народни песни възникват през XVII век с появата на хайдутството - своеобразна форма на протест срещу неправдата и насилията по време на османското владичество. Тези песни са опоетизираната история на хайдушкото движение, съхранена и възвеличена в народната памет.

Христо Ботев е поет и революционер, който слива в едно живот и творчество, и загива за свободата на родината. Неговият кратък и бурен житейски път е белязан с борбите на българите за национално освобождение от тежкото турско робство. Поемата „Хайдути” е създадена в стила на народната песен - използвано е силабическото стихосложение.

■ АВТОРЪТ    Христо Ботев е гениален български поет и революционер. Роден е в Калофер на 6 януари 1848 г. в семейството на учителя Ботьо Петков и Иванка Ботева. Начално училище завършва в родния си град, след което през 1863 г. отива да учи гимназия в Одеса (днешна Украйна). Известно време учителства в Задунаевка.

Поемата „Хайдути“ е посветена на подвизите и саможертвата на един от най-прочутите народни закрилници, оставил трайна следа в народната памет през вековете на чуждото владичество - Чавдар войвода. Той се явява и събирателен образ въобще на хайдутина

РОДИНАТА В „Хайдути“ образът на родината е разкрит чрез образа на песента. Тази песен обхваща и свързва цялата наша „земя хубава“ („... от Цариграда до Сръбско.../от Бяло море до Дунав...“). Епитетът „хубава“ разкрива красотата на родината и предава любовта и предаността към нея. Обичта и преклонението са породени и от това, че родината е „хранила, храни и днеска“

КАК Е ПОСТРОЕНА ПОЕМАТА „ХАЙДУТИ“ Поемата „Хайдути“ има две части. Първата част е увод, в който: Заговаря разказвачът (лирическият говорител). Той иска да запее песента за Чавдар войвода и се обръща към слушателя си да го подкрепи. Представен е образът на Чавдар – „вехта войвода“, синът на „Петка Страшника“.

Изворите на националната чест и достойнство се крият в славното ни героично минало. Българите винаги са отстоявали своята чест и достойнство, борили са се за националната си независимост. Достатъчно е да се потопим в романтичния свят на Балкана, Рила, Пирин